пълнопра̀вие - единствено число, нечленувано пълнопра̀вието - единствено число, членувано
1 равенство - равноправие - пълноправие - еманципация (книж.)2 правоспособност (спец.) - пълноправие
ПЪЛНОПРА̀ВИЕ, мн. няма,
ср. Книж. Наличие на пълни права като при всички други. В книгата си „За подобряване на статуса на жените“ Теодор Готлиб фон Хипел призовава за пълноправие на жените в политиката и образованието. Δ Някои форми на демокрацията предполагат управление на мнозинството при пълноправие на малцинствата.Виж повече