равноду̀шно -
РАВНОДУ̀ШНО нареч. С равнодушие; безразлично, безучастно, безстрастно, апатично, индиферентно.
Кацарката утихна изведнъж и загледа поред членовете на комисията, които стояха равнодушно, обръгнали вече на такива плачове, разправии и клетви. Г. Караславов, ОХ, 368. Тя [Ирина] мислеше за него [Павел] равнодушно като за всички мъже, които по една или друга причина ѝ бяха харесали и които постепенно забравяше. Д. Димов, Т, 440. Никой не можеше равнодушно да гледа тая игра. Й. Йовков, Ж 1930, 16. — Ех, па като не ще се продава тя, нема̀ са се свършиле другите къщи? — отвърна Панчо равнодушно уж. Т. Влайков, Съч. II, 113. Когато животът е отровен с каквото и да е, .., то човек гледа равнодушно около себе си. Л. Каравелов, Съч. II, 115.Виж повече