развълну̀вано -
РАЗВЪЛНУ̀ВАНО нареч. С вълнение (във 2 знач.), с душевно напрежение; неспокойно, безпокойно, възбудено.
Двамата братя, .., се затичаха един към друг и се прегърнаха развълнувано. Д. Димов, ОД, 18. Тя развълнувано ме помоли да я пусна днес от часовете. Л. Александрова, ИЕЩ, 88. — Ех, дядо Славчо! Ти не знаеш колко такова!... — продума развълнувано Ненко и повече не можа да каже. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 161. Старецът развълнувано започна да разказва за страшната участ на селото. Й. Йовков, Разк. I, 133. Изведнъж някое [първолаче] се сеща и безмълвно ѝ поднася букета си. Тогава всички се втурват и ето младата учителка .. поглежда развълнувано зад огромния наръч цветя, който едва се побира в ръцете ѝ. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.Виж повече