Основна форма: разга̀щя - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

разга̀щя - първо лице, единствено число, сегашно време
разга̀щиш - второ лице, единствено число, сегашно време
разга̀щи - трето лице, единствено число, минало свършено време
разга̀щим - първо лице, множествено число, сегашно време
разга̀щите - второ лице, множествено число, сегашно време
разга̀щят - трето лице, множествено число, сегашно време
разга̀щих - първо лице, единствено число, минало свършено време
разга̀щихме - първо лице, множествено число, минало свършено време
разга̀щихте - второ лице, множествено число, минало свършено време
разга̀щиха - трето лице, множествено число, минало свършено време
разга̀щех - първо лице, единствено число, минало несвършено време
разга̀щеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
разга̀щехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
разга̀щехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
разга̀щеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
разгащѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
разгащѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
разга̀щил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
разга̀щилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
разга̀щила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
разга̀щел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
разга̀щела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
разга̀щело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
разга̀щели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
разга̀щен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
разга̀щения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
разга̀щеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
разга̀щена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
разга̀щената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
разга̀щено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
разга̀щеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
разга̀щени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
разга̀щените - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 разгащен (разг.) - разпасан (разг.)
2 недисциплиниран - разгащен (прен.; разг.) - разпасан (прен.; разг.) - разпуснат (прен.) - разхайтен (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разгащен - загащен

Резултати от: Речник на българския език

РАЗГА̀ЩЕН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от разгащя като прил. Разг. 1. За човек — който е с измъкната или недобре пъхната, натъпкана в панталона, в гащите или в полата фланелка, риза, блуза, потник и под. Изведнъж изпита горчив срам. .. той беше очаквал да срещне някакви разгащени младежи, .. Но напротив: .., тримата българи .. бяха спретнати, чисти, огладени, сякаш не се намираха на бойно поле, а се стягаха за парад. Ц. Родев, И [еа]. Съдът въпреки всички писани и неписани правила за уважението към институцията, изразяващо се най-общо във формулировката „приличен външен вид“, .. не изгони от залата разгащените арестанти. Банк., 2007, бр. 26 [еа]. // За фланелка, риза, потник и под. — който не е добре пъхнат, натъпкан или е изваден от панталон, гащи, пола. Разгащена риза.

2. За човек — който е откопчал и събул донякъде панталона, гащите си. Тя плачеше, примирено отпусната на задната седалка, широка като креват. .. разгащен, плътно надвесен над нея, .., той изобщо не разбра, че бях зад него. Съвр., 2007, кн. З [еа]. В този момент се почука. Усмихната камериерка, .., влезе, щом чу мощното „Влез!“ на принца. Тя носеше едно писмо и пламна при вида на разгащения Мони. Ат. Сугарев, ЕХК (превод) [еа]. ● Обр. Непридирчивата публика, .. се възхищава от всичко, стига то да е разгащено, .., и да ѝ гъделичка низките инстинкти. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 211.

3. Прен. За човек или група хора — който се държи прекалено свободно, недисциплинирано, безотговорно, без да се съобразява с някого или с нещо; разпуснат, разпасан1. Те бяха много разгащени, нямаха никаква охрана и нападението щеше да бъде успешно. Г. Караславов Избр. съч. І, 41. Трупата била доста разгащена, имало някакви битови разложения между „момите и ергените“ и се налагало някой по-отговорен да бди за чистотата на нравите. П. Незнакомов, АБМ, 52. Това, дето хората се разпръснаха без цел и без команда, .. ядосваше Въкрила, безпокоеше го. .. „Ех, да беше жив Илков! .. Не, Илков .. не би търпял такава разгащена команда.“ Г. Караславов, ОХ ІV, 146. Александър, старателно охраняван от разгащената френска полиция, бе прострелян в Марсилия от български професионален убиец. П. Тодоров, ЛС [еа]. // Който е присъщ на такъв човек. „Разгащеното ни, .. държание“ възмущаваше Пантелеев. СбСт, 245.

Виж повече