разграничѐние - единствено число, нечленувано разграничѐнието - единствено число, членувано разграничѐния - множествено число, нечленувано разграничѐнията - множествено число, членувано
1 диференциация (книж.) - разделение - разграничение 2 диференциация (книж.) - разлика - различие - разграничение
РАЗГРАНИЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Разграничаване.
Насипът разделяше не само два квартала, но и два отделни свята. Светът на богатите и ситите, .., от света на бедните и гладните .. Никъде другаде в града нямаше такова рязко разграничение между махалите. П. Здравков, НД, 66. Посръбва [Лени] кафето, слуша и кима глава в знак, че е разбрала разграничението между пролетни и есенни посеви. О. Василев, Т, 33.Виж повече2. Граница (във 2 знач.). Не съществуваха вече ни пътища, ни реки, ни никакви разграничения. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 130.