разгу̀л - единствено число, нечленувано разгу̀ла - единствено число, членувано - непълен член разгу̀лът - единствено число, членувано - пълен член
РАЗГУ̀Л, мн. няма, м. Безгрижно и безотговорно прекарване на времето в разточителство и прекалени увеселения, забавления, често съпътствани от пиянство и разврат.
След няколко месеца войската се разбунтува, напусна окопите и тръгна към София да търси сметка на царя и управниците за своите страдания и за техния разгул. Т. Харманджиев, КВ, 53. — Помислиха, че сме го ударили на живот, на разгул и пиянство. А. Ангелов, СЗ [еа]. Последваха няколко дни на безгрижие и разгул. Ег, 2005, бр. 101 [еа].Виж повече— Рус. разгул.