разединѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано разединѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разединѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разединѐна - единствено число, женски род, нечленувано разединѐната - единствено число, женски род, членувано разединѐно - единствено число, среден род, нечленувано разединѐното - единствено число, среден род, членувано разединѐни - множествено число, нечленувано разединѐните - множествено число, членувано
РАЗЕДИНЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от разединя като прил. Който е с нарушено единство, неединен; разпокъсан, разделен. Това дало възможност на Рим да разбие поотделно разединените сили на въстаниците. Ист. V кл, 1980, 218. Прабългарите смогнаха не само да устоят срещу натиска на една тъй могъща държава като Византия, но и да извършат нещо много по-значително: от разединените славянски племена, .., да създадат едно народностно цяло. П. Мутафчиев, КБ [еа].Виж повече