разпъ̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разпъ̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разпъ̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разпъ̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разпъ̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разпъ̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разпъ̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разпъ̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разпъ̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разпъ̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разпъ̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разпъ̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разпъ̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разпъ̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разпъ̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разпъ̀вайки - деепричастие разпъ̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разпъ̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разпъ̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разпъ̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разпъ̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпъ̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разпъ̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпъ̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разпъ̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разпъ̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разпъ̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разпъ̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разпъ̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разпъ̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разпъ̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разпъ̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разпъ̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разпъ̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗПЪ̀ВАМ, -аш, несв.; разпъ̀на, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпъ̀нат, св., прех. 1. Опъвам, изпъвам нещо (брезент, платнище, одеяло и под.) по дължина и ширина, за да го разположа, разстеля някъде в цялата му големина, площ. Цял ден на палубата ковахме дъсчени огради, разпънахме на тях голям брезент, с помпата извадихме вода от морето и ето — басейнът е готов. Б. Трайков, ВО, 30. Тя зяпаше към водата, стичаща се от платнището, което бе разпънато между две дървета. Нямаше и следа от вятър. Е. Георгиева (превод) [еа]. Установи, че от четирите контейнера .. е пълен само един. Той вдигна капака, разпъна на пода стар вестник и започна да вади парче по парче. Л. Николов (превод), ДСУ [еа]. На бюрото си бе разпънал голяма карта на Тихия океан. Върху нея бяха набодени малки червени флагчета с надраскани дати. В. Божилов (превод), ТД [еа]. Разпънах одеялото и децата седнаха на земята. Δ Разпъвам рибарски мрежи.Виж повече2. Обикн. в съчет. със същ. п а л а т к а, ш а т р а и др. Направям, издигам означеното от съществителното с изпъване, изопване на материята (брезент, платнище и др.), от която е изработено; опъвам. Чико разпънал едноместната си палатка и се отдал на природосъобразен и бих казал дори — аскетичен живот. ЛВ, 2003, бр. 41 [еа]. Хайдутин голям станал, .., шатрите си на връх Бакаджиците разпъвал, да се виждат от Ямбол и от Сливен. П. Константинов, ПИГ, 194. Всред полето цигани катунари са дрипави катуни разпънали. П. Тодоров, И І, 75. На полянката .. някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. А. Каралийчев, РОП [еа]. Смрачи се, / и вечер настъпи томително знойна. / И бързо / разпъват [войниците] палатки, за сън се приготвят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 191. // В съчет. със същ. б и в а к, с т а н и под. Построявам, изграждам на определено място означеното от съществителното, като опъвам палатки, шатри, правя леки постройки, колиби и под. През 1937 г. е организиран и първият национален лагер на бойскаутите... Те разпъват огромен бивак в обширната местност Симарън. Мон., 2007, бр. 2826 [еа]. Почти чуват виковете им [на нашествениците]. Надвечер те вече са разпънали стан пред стените на града. Л. Гоцева, КП [еа]. И ратната сган / през бърда, долини понесе се с песни / при Бялото море да разпъне стан. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 30.
3. Разтварям, разгъвам или развивам нещо свито, сгънато, прибрано. — Ще чуя ли тая нощ някоя приказка? — попита малкият Ялмар, когато Оле-затвори-очички го приспа. — Сега нямаме време за това — каза Оле-затвори-очички и разпъна над него своя чуден чадър. Св. Минков, СЦ (превод), 24. Циркът е разпънал чадъра си в съседния град. П. Стъпов, ЧОТ, 20. Разпънах сметачната линия и започнах проверката отново. Л. Михайлова, Г, 6. Дюк влезе, нарамил сгъваема стълба, озърна се небрежно през рамо, после .. разпъна стълбата. В. Зарков (превод), ССС [еа]. Сутрин Антоанета разпъваше триножника си, а вечер го прибираше. Картината ѝ се рисуваше сама. Хр. Леондиев, ХТГС [еа]. Преди да дойдат гостите, домакините разпънаха разтегателната маса в гостната. Δ Разпъвам диван. Δ Разпъвам шезлонг. Δ Лодката разпъна платна и отплава. ● Обр. Бориката цяла се преви над борчето да го защити. .. Все повече се накланяше над малкото, все по-близо разпъваше овехтелия си чадър — завет и сенчица да му направи. Н. Хайтов, ШГ, 207.
4. За човек или животно — правя части от тялото ми, обикн. крака, ръце и др., да заемат положение, при което да не са свити, сгънати и ги простирам в различни посоки; опъвам, изпъвам, изопвам. Спирачната система се включи на петдесет метра от земята. Тласъкът на антигравитационния двигател разтърси падащия човек и той мигновено разпъна ръце и крака. Л. Николов, К [ea]. Бори час по час удряше земята с токовете, разпъваше пръстите на краката и кожата на ботушите проскърцваше. Й. Вълчев, СКН, 39. След малко семейството ондатри се озова в средата на канала. Те разпънаха крака и се оставиха водата да ги носи по течението. К. Трайков, ВК (превод) [ea]. // В съчет. със същ. р ъ ц е. За човек — опъвам, изпъвам ръцете си в различни, противоположни посоки. Той простря дългите си крака, разпъна ръце върху облегалото на пейката и потъна в сладостни мисли. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 12. Кръстан беше разпънал ръце на вратницата .. и не отделяше разширен празен поглед от колата. Ил. Волен, МДС, 54.
5. За част от човешкото тяло и др. — опъвам силно нещо (дреха и др.) поради това, че го изпълвам плътно. От широките му гърди, разпънали вехтата зелена куртка, се откърти дълбока въздишка. С. Северняк, ОНК, 189. Не разпъва ли то [детето] кожата ѝ до чудовищни размери, за да се събере наново тя, след като напусне то майчината си утроба? Ст. Чилингиров, РК, 250-251.
6. Прен. За болка и под. — предизвиквам силно болезнено усещане, мъчителна напрегнатост на тялото или орган от него. Отказваш да се предадеш .. Стискаш зъби и продължаваш да се влачиш, а през това време някаква болка разпъва главата ти и ударите на преумореното сърце водят до почти физическа агония. М. Стоянов и др., СМ (превод) [ea]. Надигна се в гърдите му въздишка, разпъна с остра болка гърдите, а после се разля по тялото му сладостно облекчение Д. Талев, ГЧ 1989 [ea]. Парещата болка в корема го разпъваше, не можеше да си намери място.
7. Прен. Само несв. За мисъл, усещане и под. — предизвиквам у някого силна напрегнатост, неспокойствие. Бях припрян, защото и на петото ми десетилетие още твърде много ненаписано ме разпъваше отвътре и твърде стабилно стояха .. краката на неправдата. Б. Мисирков, РТДМ (превод) [ea]. Няма ли да намериш нещо свое най-после? То те разпъва извътре .. Цял живот го носиш в себе си — своя вик към слънцето, с който си се родил и ще умреш. Бл. Димитрова, Лав., 263. Говорех глупости, знаех това, но трябваше да говоря, трябваше някак си да изразходвам напрежението, което ме разпъваше. Н. Кесаровски, ПЗ [ea]. ● В съчет. със същ. д у ш а, г ъ р д и. Недоволството му не е толкова от тях [творенията], колкото от мисълта, че с тях той не е дал всичко, що може да даде; а да създаде другите, които му разпъват душата, няма необходимата за това външна охолност. П. П. Славейков, ЕП 1907, 13. Страшно желание разпъваше гърдите му — ако може само за секундичка да се обърне назад, да погледне. П. Вежинов, ДБ, 123.
8. Прен. Само несв. Причинявам душевна болка, мъка на някого; мъча, измъчвам, тормозя, терзая. В миг всичките му закани и обвинения, .., всичко, което го бе разпъвало от три дни насам, се стопи. Л. Станев, ПХ, 77. ● В съчет. със същ. д у ш а, г ъ р д и. Той стана да си върви, в ума му гъмжаха недоизяснени, недоизказани мисли, още по-тъмна мъка разпъваше гърдите му. Д. Талев, ГЧ 1989 [ea]. Споменът за извършеното пред очите му престъпление разпъваше душата му.
9. С предл. н а и в съчет. със същ. к р ъ с т или самост. Истор. Изтезавам и умъртвявам чрез приковаване на кръст осъден на смърт (начин за изпълнение на смъртно наказание, използван в древността, най-вече в Римската империя, като през последните две хилядолетия се свързва главно с приковаването на кръст и гибелта на Исус Христос). Императрица Ирина прави разкопки на Голгота, където според Библията са разпънали на кръст Исус Христос. Мон., 2006, бр. 2563 [ea]. Ако ослепяването на 14-те хиляди Самуилови войници е истина, то също свидетелства за това: ослепяването е било мярка, прилагана спрямо метежници, така, както римляните пък са разпъвали на кръст избягалите роби. ЛВ, 2002, бр. 34 [ea]. — Други освобождаваше и изцеряваше, а сам не може да се избави! — възмущават се тези, които го предадоха и разпънаха. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 188. — Иска ми се — казваше горкият, — да се удостоя и аз като всичките христиени да ида да видя где се е родил Господ .. и где са го разпънали. Ц. Гинчев, ГК, 85-86. Когато евреите зеха да мъчат и разпъват Исуса, то тялото му не пострадало, защото духът му изведнъж са отделил от тялото му. Р. Каролев, УБЧИ, 116. Царят разярен заповядал да разпънат сичките сънотълкователи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 125. разпъвам се, разпъна се страд.
РАЗПЪ̀ВАМ СЕ несв.; разпъ̀на се св., непрех. 1. Увеличавам размерите си, ставам по-дълъг, по-широк или по-раздут под въздействие на някакъв натиск или при дърпане, опъване; разтягам се. Тъканите в тялото на момичето болезнено се разпънаха. Нещо в гърдите му замръзна и му попречи да диша. М. Дубарова, ПС [ea]. Отстъпвайки бързо от прозореца, той закачи пердето и то се разпъна. ● Политическият мях на нашата „Гайда“ е твърде тесен, и да го надуваме колко щем, той не може да се разпъне повече, нито да изскочи вън от глобуса на „Гайдата“. Г, 1863, бр. 1, 1.
2. За устни, уста — разтеглям се встрани, обикн. при усмивка; разтягам се. Плътните устни на шефа се разпънаха в лукава усмивка. — Ясно, колега. Пл, 2002, кн. 5-6 [ea]. Мики забеляза настроението на спътника си, защото устата му се разпъна чак до ушите в широка усмивка. — Не се тревожи. Л. Николов, ЧЕВ [ea].
3. Прен. Само несв. Обикн. за душа — изпитвам силна душевна болка, мъка; измъчвам се, терзая се, страдам. Тези две ръце знаят как се събаря старо и се гради ново. Душата ми се разпъваше, за да измисля нещо хубаво, добро. Д. Немиров, В, 88.
4. Разг. Много настоятелно искам да направя или да се направи нещо, което се преценява от друг (други) като неподходящо, неуместно, непотребно. Разпънал се е да ходи на кино, а не си е научил уроците.
◊ Разпъвам / разпъна на кръст някого. Книж. 1. Причинявам голяма душевна болка, мъка на някого, силно измъчвам някого. Никога и не помисляте дори, че с приказките си ме на кръст разпъвате. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 406. 2. Остро осъждам, укорявам, порицавам някого. Когато цялото Събрание разпъваше на кръст Каравелова, един-единствен човек стана да го защити: Ив. Славейков. С. Радев, ССБ ІІ, 456. Фелипе отговори подобаващо на своите критици, които цяла седмица чрез медиите го разпъваха на кръст заради грешката му в Малайзия при опита за изпреварване на Хамилтън. Пол., 2007, бр. 157 [еа]. Разпъвам / разпъна <политически> чадър над някого или нещо. За високопоставено лице, инстанция и др. — осигурявам някаква (политическа, правна и др.) защита, закрила, покровителство спрямо някого или нещо. Тя [депутатката] подчерта, че няма да разпъват политически чадър над депутатите и министрите си. С, 2006, бр. 4735 [еа]. Факт е, че в митниците има корумпирани .. Над тях не трябва да се разпъва чадър, а да се прилага законът с цялата си строгост. С, 2005, бр. 4646 [еа].
разп`ъвам; разп`ъна ◊ Разпъвам / разпъна <някакъв> чадър. = Отварям / отворя <някакъв> чадър. Всички граждани са равни пред закона и над никого няма да се разпъва чадър. М/2006/2470. Правителството не е разпъвало политически чадър над никого, обяви премиерът. З/2008/135. Продажни ченгета са отблизо запознати с това, как се разпъва полицейски чадър над дилърите. Б/2008/7.