разса̀дник - единствено число, нечленувано разса̀дника - бройна форма разса̀дникът - единствено число, членувано - пълен член разса̀дници - множествено число, нечленувано разса̀дниците - множествено число, членувано
РАЗСА̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Сел.-стоп. Стопанство за производство на овощни или горски фиданки от семена, издънки или резници на култивирани видове растения, предназначени за разсаждане; пепиниера.
Донесох калеми от областния разсадник и започнах да присаждам круши, ябълки. А. Каралийчев, НЗ, 124. Дивите свини често нападат посевите, зеленчуковите градини и горските разсадници и причиняват пакости. Зоол. VІІ кл, 139. Медаров посочи лехите на разсадника с едва покарали два-трисантиметрови борови поници. Д. Фучеджиев, Р, 84. — Ходих вече в разсадника. Обещаха фиданки. А. Каралийчев, НЗ, 36. За овощния разсадник семена се добиват от зрели плодове и от подбрани дървета. Земя, 2008, бр. 133 [еа]. Лицето ѝ [на Русена] като ясно слънце, / .. / Равна снага — фидан у разсадник. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47. Разсадник за декоративни растения. Държавен разсадник.Виж повече2. Прен. Място, средище, където се създава и откъдето се разпространява нещо; огнище. Солунската гимназия е била огнище за българската просвета, разсадник на борци за българската народност и на революционери за освобождение на неосвободените. Е, 1979, бр. 20, 4. Трябваше да се направи нещо, да се вземат мерки, .., защото инак този извор ще стане разсадник на болести. Г. Караславов, СИ, 63. Ние тряба да бъдеме благодарни Минкову за това, че той направи пансионът разсадник за образованието на българете. Знан., 1875, бр. 10, 364. И са основава българска черква, която става, .., училище за народа и разсадник на просвещението. Т. Шишков, ИБН, 179.