разха̀йтеност - единствено число, нечленувано разхайтеността̀ - единствено число, членувано
1 недисциплинираност - разпуснатост (разг.) - разпасаност (разг.) - разхайтеност (разг.) - разюзданост (разг.)
РАЗХА̀ЙТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от разхайтен. Повсеместно явление е слабата бдителност. Такава разхайтеност е недопустима и трябва незабавно да бъде ликвидирана. ОФ, 1950, бр. 1810, 1. Смелчагата се отдалечава, накуцвайки, като си разтрива глезена със свободната ръка и крещи възмутено за нечия разхайтеност. Пл, 2001, кн. 5-6 [еа].Виж повече