Основна форма: разцъфтя̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

разцъфтя̀ване - единствено число, нечленувано
разцъфтя̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разцъфтяване - западане
2 разцъфтяване - замиране
3 разцъфтяване - упадане
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

РАЗЦЪФТЯ̀ВАНЕ

ср. Отгл. същ. от разцъфтявам и от разцъфтявам се; разцъфване. Силно било моралното влияние на хаджи Фота върху внучките ѝ, то по-добре от всичко друго обяснява и скорото разцъфтяване на Самоковския метох. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 602. Разцъфтяване на занаятите.

Виж повече