раста̀ - първо лице, единствено число, сегашно време растѐш - второ лице, единствено число, сегашно време растѐ - трето лице, единствено число, сегашно време растѐм - първо лице, множествено число, сегашно време растѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение раста̀т - трето лице, множествено число, сегашно време ра̀стох - първо лице, единствено число, минало свършено време ра̀сте - трето лице, единствено число, минало свършено време ра̀стохме - първо лице, множествено число, минало свършено време ра̀стохте - второ лице, множествено число, минало свършено време ра̀стоха - трето лице, множествено число, минало свършено време растя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време растѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време растя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време растя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време растя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време растѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение растя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие растя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие растя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие растя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие растя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие растя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие растя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие растя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие растя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие растѐйки - деепричастие ра̀съл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ра̀слия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ра̀слият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ра̀сла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ра̀слата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ра̀сло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ра̀слото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ра̀сли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ра̀слите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие растя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие растя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие растя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие растѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. раста
- - Де е расло, де е пасло
Виж повече- - Дето ме не сееш, там раста
- - Заедно сме расли и пасли
- - Не съм расъл в градина
- - раста
- - Не зная хляба на какво дърво расте
- - Не съм расъл в саксия
- - Нокът на пръсти расте
- - По твое лице цвете расло
- - Раста в очите
- - Раста в собствените си очи
- - Растат ми рога
- - Растат ми ушите
- - Като под камък, раста
- - Като под лайно, раста
РАСТА̀1, -ѐш,
мин. св. (остар.) ра̀стох, прич. мин. св. деят. ра̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, несв., непрех. 1. Намирам се в процес на развитие, съзряване с увеличаване на годините, в течение на времето. Николина се роди хубаво дете. И колкото повече растеше, толкова повече на Лазаревата майка приличаше. Л. Михайлова, Ж, 95. Лазар и Ния ще спят в Лазевата стая .. А и техните деца, щом почнат да растат едно след друго, ще спят при старите. Д. Талев, ПК, 105. Ванко растеше дребен и слаб, тих до болезненост. Кр. Велков, СБ, 34. В дома се появява същество [маймунка], което като самите деца расте, приучва се да разбира какво му говориш и само си изработва език за общуване. К, 1986, кн. 9, 34. Детето расте, развива ся и порастнува на майчините си обятия и ръце, та от нея приемва и научва всичко. Лет., 1873, 99. ● Нар.-поет. р а с ъ л, п о р а с ъ л; р а с ъ л и п о р а с ъ л. Петкана расла, порасла, / станала мома за женене. Нар. пес., Христом. ВВ ІІ, 240. Расло йе дете и порасло йе, / на три месеци като три години. Нар. пес., СбАД, 65.Виж повече2. С обст. поясн. или сказ. опред. Живея, като се оформям, развивам през детството си, през ранните години на своя живот, докато стана възрастен, при определени условия, в определена среда и под.; отраствам1, израствам. Основният принцип е всяко дете да расте в семейна среда, да се използват всички ресурси на биологичното семейство, на близки и роднини. Кеш, 2003, бр. 29 [еа]. Те бяха заедно расли; заедно бяха следвали и в Пловдив, а сега Марийка — вече учителка — рядко навестяваше другарката си. А. Страшимиров, Съч. І, 137. Едва по-късно проумя и си разясни сред каква тежка немотия бе расъл, но никога не бе познал глад и мъчителна нужда поне от най-необходимото. Д. Талев, ПК, 162. Тя [Николина] беше истинско селско момиче, расло в работа — домашна и полска — още от невръстно детинство. Г. Райчев, ЗК, 32. Растях под грижите и вниманието на двамата [чичо Петър и неговата съпруга]. И когато един ден се омъжих и имах дъщеря, тяхното топло внимание и грижи се прехвърлиха и към моята дъщеря. Н. Керемедчиева, СЧ [еа]. Почти всички бяхме станали гамени, тъй като растяхме на улицата, между лагерите и пленниците, в глада, хаоса и корупцията на тая безсмислена война. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа]. Те искаха да растат в спокойна атмосфера. Δ Иван расте мъдър и добър. Δ Той расте егоист. Δ Момичето расте амбициозно и целеустремено.
3. Ставам по-висок на ръст, на дължина с течение на времето. Малкото същество в палатката .. наддаваше добре .. Растеше средно по един сантиметър на ден и очевидно нямаше да прекара обичайното човешко детство. Ю. Цветкова, А (превод) [еа]. Всички деца растат по-различен начин. Темповете на растеж на детето се определят от способността на хипофизата да произвежда в нужното количество хормона на растежа, отговарящ за ръста и правилното развитие на скелета и мускулната тъкан. Леч., 2008, бр. 2 [еа]. Здравото дете расте през първите З месеца по 3,5-4 см на месец. Δ Много добра не станах във волейбола, защото в един момент спрях да раста.
4. За растение или част от растение — ставам по-голям на височина, дължина, увеличавам размера си. Горещите торове работят силно и карат растението да расте бърже. Ц. Гинчев, УЗ, 28. За да се получат .. повече плодникови цветове, връхчетата на стъблото [на краставицата] се прищипват. След това стъблото престава да расте на дължина и силно се разклонява. Бтн V и VI кл (превод), 105. От този габър по-жилаво и упорито нещо няма. .. Попречат ли му да расте нависоко, пропълзява встрани. Н. Хайтов, ШГ, 167. Аз имах някога тъй дивен роден край. Там дъбовете растяха тъй високо. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. Расте [дървото] донякъде, после тоя клон изсъхне, оня клон изсъхне, някой филиз плъзне нагоре .. и току се прекърши. Й. Радичков, СР, 80. Два са бора ред поредом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65. Гъстата сянка пречи на дървото да расте.
5. За животно, птица — ставам по-голям по размер, по-едър; едрея, наедрявам. Той наричаше шилетата си още и пупави, защото растяха предимно на корем. Й. Радичков, ПВ [еа]. Хаджи Генчо са радвал, че пиленцата растат и мислил си, че тие пилета не произвождат на учениците му никаква тяжест. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 21. Грижехме се добре за прасетата, за да растат. // Ставам по-голям, наедрявам при определени условия, някъде. Грижехме се за тези пуйчета .. Те растяха заедно [с пуйчетата на съседката], на една и съща поляна по цял ден. Съседските пуйчета ставаха като динозаври, а нашите бяха дребни и хилави. Д. Цончев, ДЕГ, 191. Пилетата са расли на открито, затова месото им е вкусно.
6. За растение — вирея, развивам се. Полският хвощ расте по влажни места. Развива се като плевел по ниви и ливади. Бтн VI кл, 97. Те [чужденците] най-много се дивят на кивитата, които растат тук. Не че плодовете не виреят почти във всеки втори двор в селото. С, 2005, бр. 4363 [еа]. Тънък плет заграждаше зад къщата малка градина, където растяха латинки, невени, стамбулски китки, шибои, моравче и босилек. К. Петканов, СВ, 43-44. Околността беше покрита с буйна зеленина на орешаците. Те тъдява растат в голямо изобилие, растат и по урвите, и по планината. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 20. Белият имел .. расте по клоните на овощните дървета, клена и други, но изсмуква от тях главно вода и минерални вещества .. Той е полупаразит. ОБиол. Х кл, 24-25. По стръмните скалисти ридове тук-там растяха ели. Δ Убеден съм, че това дърво може да расте и при нашия климат. ● Обр. Притежавал два верни помощника. Единият от тях е търпението, а другият — ръцете и покорната глава, в която се раждат, растат и узряват всякакви идеи. Матем., 1966, кн. 6, 1.
7. За коса, зъби, нокти, рога, брада, мустаци и под. — постепенно ставам по-голям, по-дълъг; израствам. Тази брада се състоеше едва от стотина косъма, които растяха самотно и разпръснато по двете му страни, по брадичката и горната му устна. В. Радков, Избр. пр ХІV (превод) [еа]. Кога ма мама миеше, леле, / бяло ми лице цъфтеше; / кога ма тате галеше, леле, / руса ми коса растеше. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 267. // Показвам се и постепенно ставам по-голям, по-дълъг; израствам, изниквам, пораствам. На един едър елен сега растат нови рога. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 124. Новите косъмчета започват да растат в неправилна посока и предизвикват възпаление на кожата. Δ Расте му първото зъбче. Δ Почнаха да му растат мустаци.
8. Прен. За сграда — ставам по-висок, с повече помещения и под. в процеса на строежа, изграждането ми. Къщата растеше бързо, здрава и красива .. На таванския полуетаж, откъм улицата, се изкиприха две стаи. Г. Караславов, Избр. съч. X, 83. И когато така трескаво се заработи, къщата на Младена бързо почна да расте и да се издига. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 194. Зданието от ден на ден растеше и след две седмици високо се оформи дървеният му скелет. Елин Пелин, Съч. І, 170.
9. Ставам по-голям по размери, численост, обхват, продължителност и др.; увеличавам се, нараствам. Противоп. намалявам1. Броят на жените в различните обществени организации расте съобразно тяхната активност. Хр. Домозетов, ОР, 70. Много са [книгите за Мечо Пух] и броят им расте. Някои от тях .. описват как би постъпил в различни ситуации Пух. В други мечето помага на децата да научават нови неща. С, 2005, бр. 4650 [еа]. Когато температурата на газа се повиши, налягането му се увеличава. Значи скоростта на отделните молекули расте с повишаване на температурата. Физ. Х кл, 1951, 66. Работният ден на бившата учителка растеше прогресивно и стигна до осемнадесет часа в денонощието. Н. Каралиева, Н, 30. Според народните вярвания от Андреевден денят започва да расте колкото просено зърно. // За доходи, цени, богатство, парични единици и др. — ставам по-голям по размери, стойност; увеличавам се, нараствам. Противоп. намалявам1. — Не искаш ли ти, Нийо, да продадеш тая къща? Ще имаш по-голема полза от парите ѝ. Можем да ги дадем некъде да растат. Д. Талев, ПК, 110. Според социалистите е напълно възможно .. доходите да растат два пъти годишно .. Левите предвиждат и .. значително повишаване на доходите в бюджетната сфера. Д, 2005, бр. 61 [еа]. При по-качествено и бързо свършена работа, при доволни клиенти — расте и възнаграждението. С, 2006, бр. 4740 [eа]. Във времето на имотната еуфория, обзела купувачите, цените на панелните апартаменти растяха с най-бързи темпове и успяха да настигнат и дори задминат тези на новото строителство. Кап., 2004, бр. 37 [еа]. Богатството му [на Барутчиев] започна да расте бързо, когато с покойния Спиридонов изнесе първите български тютюни в чужбина. Д. Димов, Т, 136. Цените се сменяха по четири пъти на ден. Доларът растеше и ние преизчислявахме всичко по няколко пъти дневно. Кеш, 2005, бр. 31 [еа]. Цената на петрола ще продължи да расте.
10. За обществено или икономическо явление — бележа, достигам по-големи размери, обхват, значение; увеличавам се, нараствам. Противоп. намалявам1. Престъпността наистина няма да намалее, тя ще расте. Хората няма да са по-сигурни за живота си, те ще продължат да живеят в страх. Сега, 1998, бр. 277 [еа]. У нас ще летят повече авиопревозвачи, конкуренцията ще расте, а цените ще падат. Нов., 2006, бр. 233 [еа]. Ако безхаберието на управляващите по отношение на ромския въпрос продължава, етническото напрежение ще расте и ще се задълбочава. Кап., 2005, бр. 26 [еа]. Очаква се търсенето на пазара на имоти да расте. Δ Кризата продължава да расте и може да стане необратима.
11. Само мн. и З л. ед. За множество от хора, животни или предмети — увеличавам се по количество, състав и под.; нараствам. Противоп. намалявам1. — Навалицата все повече растеше пред портала. Д. Вълев, 3, 247. Беше много добър адвокат, клиентелата му растеше всеки ден и той започна да закъснява вкъщи. М. Грубешлиева, ПП, 74. Тълпата се извива като гигантска змия .. и от минута на минута расте от нови пришълци и любопитни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83. Жените си подхвърляха закачки и се смееха, а камарата от хлябове на шарената черга растеше и растеше. М. Марчевски, МП, 128. Нашите правителства се грижат как по-дълго време да държат властта; .. между това населението .. расте. Пряп., 1903, бр. 70, 2. Българската общност в Америка продължава да расте с всеки ден.
12. За населено място — увеличавам размера си, територията си или броя на населението; разраствам се, нараствам. Противоп. намалявам1. Заедно с развитието на новия държавен живот растеше и столицата, та Трапезица скоро се показа тясна и резиденцията се премести на чуката на Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 32. Отсамната страна на дола беше по-полегата и в тая посока растеше селото. Й. Йовков, ПГ, 27. Морската столица ще расте на запад и на юг, предвижда общият устройствен план на Варна. Мон., 2005, бр. 2428 [еа]. Аз не си представям, че София може да спре да расте в рамките на следващите 10-15 години. Култ., 2005, бр. 35 [еа].
13. Прен. За светлина, облак, сянка и под. — обхващам, заемам все по-голямо пространство; увеличавам се. Изгряваше месецът. Огненото сияние растеше, но самият диск още не беше се показал. Й. Йовков, Разк. ІІ, 61. Той [Петър] гледаше и понаклони глава по-добре да вижда как това малко осветлено място бавно и постепенно растеше и обземаше целия двор. Ц. Церковски, Съч. III, 102. Пламъкът на кандилото се полюшкваше, сянката на жената растеше върху стената. М. Грубешлиева, ПП, 69. А облак лази, / расте и вий снага космата / засланя слънце; в небесата / тъмней зловещо. П. К. Яворов, Събр. съч. І [еа]. // За Луната — увеличавам видимата от Земята осветена част на диска си, когато се намирам в първата си фаза. Всеки от предишните инциденти започваше, когато луната се намираше в една и съща фаза — първата четвърт. Това астрономическо условие, изглежда, наближаваше, тъй като през останалата част от април луната растеше и намаляваше без никаква промяна. П. Нинов, ЗЛ (превод) [еа].
14. Прен. За шум, звук, глъч и др. — ставам по-интензивен, по-силен; засилвам се, усилвам се, увеличавам се, нараствам. Противоп. намалявам1. Шумът расте, машината гърми. Л. Стоянов, Х, 97. Глъчката вън растеше, чуваше се гонене, смях, намесиха се и пискливи женски гласове. Ил. Волен, БХ, 154. В тоя миг се разнесоха такива гръмки възгласи от страна на множеството, че престолонаследникът трябваше да излезе от шатрата и се покаже на народа. А врявата, вместо да намалее, растеше. Д. Икономов, Ф (превод) [еа].
15. Прен. За слух, мълва, новина и др. — разпространявам се и ставам известен на все повече хора. Най-после Павел престана съвсем да си идва. .. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош .. Не са знаеше отде идат тия слухове, но те дълго и упорито се мълвяха, растяха и хората им вярваха. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Националистическите елементи се разшаваха. На Джумаята, в Мараша една негодуваща мълва се зароди глухо и почна да расте. С. Радев, ССБ ІІ [еа]. Историята за доктора и бейовицата растеше и взимаше застрашителни размери. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 62.
16. Прен. За чувство, настроение, усещане, болка и др. — ставам по-силен, по-интензивен; увеличавам се, усилвам се, нараствам. Противоп. намалявам1, отслабвам1. Започна се шумен и дълъг процес и заедно с него враждата между двете страни растеше и добиваше размери, каквито никога не беше имала. Й. Йовков, Ж 1945, 51-52. Той [Кътърката] ставаше все по-нетърпелив в тая настръхнала тишина, растеше и страхът в сърцето му — виждаше се сам сред всички тия люде, те ей сега ще наскачат да го удушат, да го разкъсат! Д. Талев, И 1980 [еа]. Дето минувахме Сливнишките и Драгомански позиции — полетата на славните наши победи, ентусиазмът ни растеше пропорционално с изпразването на шишетата и кошниците с провизия. Ал. Константинов, БГ, 23. От начало до край на поемата нашият интерес не отслабва, а расте ..; няма дълги разправии и диалози, претрупани описания и сантименталности. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165. Но често пъти аз проклинах своята любов, / като кошмар ме вечер тя душеше, / и болката все повече растеше. М. Петканова, ЦТ, 70. Доверието в новообразуваната партия бързо започна да расте. Δ Вълнението ѝ растеше и неволно преминаваше и върху детето. Δ Гневът на селяните растял. Любопитството растеше.
17. Прен. За авторитет, известност, слава и под. — увеличавам се, разширявам се, като обхващам все повече среди, сред които някой или нещо е популярен; нараствам. Противоп. намалявам1. Хрисантов им направи твърде хубаво впечатление: престижът му ежеминутно растеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 207. Популярността на Цанкова [след интернирането му] .. растеше .. Екзалтирани либерали отиваха .. във Враца на поклонение. С. Радев, ССБ I, 333-334. Хаджи Генчовата слава растеше се повече и повече. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 3. В разгара на Втората световна война авторитетът на танка все повече расте .. С танкове се извършват десанти .., поддържа се връзка между отделните бойни линии и се разминирват минни полета. К, 1971, кн. 6, 24. Интересът към тази актриса е огромен и продължава да расте.
18. Прен. Развивам се, израствам професионално или се издигам в служебната йерархия. Той [дядо Стоян] беше доволен, че Ангел стана директор на прогимназията в родното си село, а Велин също растеше в своята професия и се ползуваше сред другарите си с добро име. Сл. Трънски, Н, 68. На̀, и сега, гледам го, учи, готви се да следва задочно зоотехника. Няма да се изостави, а ще учи и ще расте. Б. Обретенов, С, 92. Те ми предоставиха една великолепна среда, в която да се занимавам с музика, да раста и като музикант. Е 2001, 1999, бр. З [еа]. Освен да играя футбол, нямах други стимули да раста, да се уча и да ставам по-добър. Нов., 2006, бр. 139 [еа]. Той беше жесток и педантичен и с гонение и инквизиране на войниците искаше да се хареса на началниците, за да расте в службата. РТЕ, 1974, кн. 12 [еа].
◊ В гората расъл. Разг. Пренебр. Употребява се за прост, груб, недодялан, див човек. К о с т а н д а (все още на вратата отляво): — В гората си расла, снахо, в гората! И не знаеш ни какво вършиш, ни какво говориш. А. Страшимиров, Съч. VІ [еа]. „Да си мислят те, че сме в гората расли! / И ний сме с модите“. К. Христов, ЧБ, 26. В гората расъл, трева (телци) пасъл. Диал. Пренебр. Употребява се за прост, груб, недодялан, див човек. Ни е дядо в гора расъл, / в гора расъл, телци пасал, / най е дядо в село расъл. Нар. пес., СбНУ ХІ, 43. Дето (гдето) ме не сееш (сеят), там раста. Разг. Внезапно се появявам, отивам някъде, където не ме очакват, не ме искат или където съвсем не ми е мястото. Заедно сме расли и пасли. Диал. Много добре се познаваме, в много близки отношения сме. Не съм расъл в саксия (градина). Разг. Придобил съм достатъчно житейски опит и поради това познавам добре хората и живота, не съм наивен. Преструваше се на светец. Само по книги, песни и билки божем се заплесваше, но не му вярваше Сурсувул, не беше расъл той в градина, познаваше ламтежа на людете. М. Смилова, ДСВ, 159. Нокът на пръст<и> расте. Диал. Употребява се, когато някой се оправдава, че не е виновен за това, което казва, защото то е факт. Раста в очите на някого. Разг. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество. Тя все повече се удивлява на Горазд: при всеки досег с нея той добавя нещо неочаквано и прекрасно към образа, който е имала за него до този миг. .. той все повече расте в очите ѝ. Бл. Димитрова, Л, 145. Малките интрижки и клевети, които сееше за него, не помагаха; напротив, Огнянов ги разбиваше победоносно и растеше още в очите на света. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 126. Раста в собствените си очи. Разг. Придобивам по-високо самочувствие, по-добро мнение за себе си поради някаква своя постъпка, проява. Хю Ръсел обичаше да нарича подчинените си „птици“. С това той растеше в собствените си очи. П. Незнакомов, ХР, 162. Раста като гъба. Разг. Раста много бързо. Рибарят и жена му се радвали, че децата растат като гъби, заякват и възмъжават с всеки изминал час. А. Божкова, ДБК (превод) [еа]. Раста като под камък. Диал. За момче — бавно раста. Раста като под лайно. Диал. Вулг. За момиче — бързо раста. Раста <като цвете> в саксия. Разг. Живея, развивам се с много грижи и внимание от страна на някого или нещо, запазен от всякакви неблагоприятни обстоятелства, сблъсъци, неприятности и др., в резултат на което обикн. съм негоден да се справя сам с трудностите в живота. Хана бе млада, неопитна, расла като цвете в саксия. Г. Курчатова, ПП (превод) [еа]. — Ричард, макар за дълги години да не бях част от обществото, не съм расла и в саксия. М. Нешкова, УР (превод) [еа]. Раста под крило (похлупак, стъклен капак). Разг. Живея, развивам се с много грижи и внимание от страна на някого или нещо, защитен от всякакви неблагоприятни обстоятелства, сблъсъци, неприятности и др., в резултат на което обикн. съм негоден да се справя сам с трудностите в живота. — Дете си бил ти, Найдене, такова дете, каквото те оставих. Под крило си расъл. От лъха на ветреца са те пазили. Р. Стоянов, М, 41. Децата от Телиш от години растат под крилото на Военния клуб, тук те са свикнали да споделят и да търсят съвет. БВ, 2006, кн. З [еа]. Раста по улиците (мегданите). Разг. Живея без родителски грижи и контрол и получавам лошо възпитание извън дома, семейството. Тетин се изкашля: — Влизам ти в положението, Горане. Тежко е. Ще трябва да намериш някой да се грижи за това дете. Не бива да расте по улиците. В. Бончева, АП, 128. Снахата навярно пак обикаля по гости, а вратите им ще зеят .. То, добър господ, че не им даде деца — на такива децата растат по мегданите. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 531. Растат като гъби <след дъжд>. Разг. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. В демократичните времена броят на партиите и коалициите, които участват в избори, растеше като гъби след дъжд. Сега, 1999, бр. 209 [еа]. Задълженията на Русия към швейцарската компания растели като гъби след дъжд. Банк., 2008, бр. 4 [еа]. Растат ми рога. Разг. 1. Подкрепата, защитата от страна на някого ме поощрява да продължавам да се държа лошо, да върша безобразия. 2. За мъж — жена ми ми изневерява. Растат ми ушите. Разг. Възгордявам се от успехи, похвали и др., повишава ми се самочувствието.
РАСТА̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Полагам грижи за някого (човек, животно), за да порастне; отглеждам, грижа се. Родила едно мъжко детя и го глядала, растила, токмо до двадесят години. Н. Геров, РБЯ V, 74. Го гледа, го расти, се сторило 18 години момче. СбНУ ІІІ, 191. раста се страд.