резо̀н - единствено число, нечленувано резо̀на - единствено число, членувано - непълен член резо̀нът - единствено число, членувано - пълен член
РЕЗО̀Н, мн. -и,
м. Остар. Книж. Разумно основание, право, довод, аргумент. Той [Бръчков] носеше десетина екземпляра от поемата си .., за да ги продаде на някои богати българи. .. Чувствуваше, .. че това е едно унижение, една чиста милостиня, .. На тоя миг един глас се обади в него. То беше гласът на глада, който не слуша никакви резони, не разбира от никаква логика. Ив. Вазов, Съч. VІ, 42. М а р г а р и д и: — Ти си родена да живееш .. в пазвата на цивилизацията. А н к а: — Цивилизацията... да, тази цивилизация, която аз толкози обичам и желая. М а р г а р и д и: — Да, имаш резон. Голям грях ще бъде, ако останеш в тази простата земя. Д. Войников, КЦ, 24. В него [ръководството] ний само събрахми и преведохми щото намерихми добро и хубаво у иностранни литератори. А то е един резон повече да са не хвалим с достойнството на книгата. Т. Шишков, ТС, ХІ-ХІІ. Убеждение не може стана инак, освен с изложение систематическо на основателни причини и резони за всяко нещо. Ч, 1870, бр. 4, 99.Виж повече◊ Има (няма) резон. Книж. Основателно е, има основание (не е основателно, няма основание). Има резон предложението да се създаде фонд за обществени предавания, за финансиране от който да имат правото да кандидатстват най-различни телевизии. Култ., 2004, бр. 23 [еа]. В доклада .. има много резон — от продажбата на безценица ще спечели някой, но ще загубят софиянци. Нов., 2006, бр. 128 [еа].
— От фр. raison. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.