реферѐнция - единствено число, нечленувано реферѐнцията - единствено число, членувано реферѐнции - множествено число, нечленувано реферѐнциите - множествено число, членувано
1 препоръка - референция (книж.)
РЕФЕРЀНЦИЯ ж. 1. Обикн. мн. Книж. Сведение, отзив за качествата на лице или организация, давани от друго лице или организация, които се ползват с доверие; препоръка. —
Мария ще даде добри референции за мене. Д. Димов, Т, 45. Всички референции за него бяха много добри, включително и политическите. П. Вежинов, КЕ [еа]. — Разговорът, който ще водим с вас, е строго секретен — предупреди непознатият. — Доверяваме ви се, защото референциите на учителите ви са най-ласкави. Б. Райнов, ЕНР [еа].Виж повече2. Обикн. мн. Финанс. Справка, удостоверяваща финансовото състояние, платежоспособността на лице или фирма, която се издава обикн. от финансова институция. Г-н Анри добави, че неговата банка винаги изисква референции за клиентите. К5, 1990, бр. 10, 7. Референциите за кантората са доста точни гаранции за голямата честност и акуратност в сделките. БД, 1909, бр. 22, 1. Банкови референции.
3. Езикозн. Отношение на езиковия знак към извънезиковия обект. Средствата за осъществяване на референция в езика са: според Дж. Сърл — собствени имена, местоимения, титли; според Н. Д. Арутюнова — дейктически местоимения, съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. БЕЛ, 2006, кн. 1 [еа]. Според Ф. Браун терминът обръщение обозначава „езиковата референция на говорещия към неговия събеседник“. БЕ, 2006, кн. 1 [еа].
— От лат. referentia.