реципро̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано реципро̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член реципро̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член реципро̀чна - единствено число, женски род, нечленувано реципро̀чната - единствено число, женски род, членувано реципро̀чно - единствено число, среден род, нечленувано реципро̀чното - единствено число, среден род, членувано реципро̀чни - множествено число, нечленувано реципро̀чните - множествено число, членувано
1 взаимен - реципрочен (книж.)
РЕЦИПРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мат. За число, дроб — който е един от двойка числа, чието произведение е единица. Дробите 3/5 и 5/3 са реципрочни. Реципрочно на х е 1/х. Реципрочни числа. Реципрочни дроби.
2. Прен. Книж. При който има взаимна съотносителност, съответствие с друг подобен; съответен. Взаимните посещения трябваше да бъдат поне приблизително реципрочни. П. Вежинов, КЕ [еа]. Допълнителното споразумение ще задължи страната, чиято фирма е спечелила у нас обществена поръчка, да даде реципрочна квота за участие на български фирми в тръжните процедури там. Кеш, 2003, бр. 44 [еа]. Съществен принос в областта на международното сътрудничество ще бъде обменът на реципрочни начала между български научни работници и хора на науката от други страни. ОФ, 1961, бр. 5134, 4.
— От лат. reciprocus ‘взаимен’.