ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: рѝцарство - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

рѝцарство - единствено число, нечленувано
рѝцарството - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 великодушие - благородство - рицарство (прен.) - кавалерство - джентълменство

Резултати от: Речник на българския език

РЍЦАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. В Западна Европа през Средновековието — съвкупност от тежко въоръжени конници.
2. Истор. В Западна Европа през Средновековието — съсловие от средни и дребни феодали рицари. В Кандия се събра цветът на френското рицарство. А. Дончев, ВР, 203-204.
Триъгълни щитове с изправени хералдични лъвове (всъщност истински родови гербове) са били познати на балканските народи още от XI-XII в. чрез контактите им със западното рицарство. Археол., 1995, кн. 1 [еа].
3. Званието рицар. Той е получил права на херцог след посвещаване в рицарство от краля на Шотландия. Л. Божкова и др., СМ (превод) [еа].
4. Качество или достойнство на рицар, сбор от рицарски добродетели и прояви; кавалерство¹. Каква душа благородна, бай Марко! Какво рицарство! Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 58. Та в тая наша компания от дума на дума повдигна се въпрос за смелостта. .. Цели епохи са ознаменувани под знака на тая висша добродетел. Времената на рицарство, дуелите, юначните похождения и прочие и прочие. Елин Пелин, Съч. ІV, 184.
Виж повече