роднѝна - единствено число, нечленувано роднѝната - единствено число, членувано роднѝни - множествено число, нечленувано роднѝните - множествено число, членувано
- 1. роднина
- - Роднини по бялата кобила
РОДНЍНА, -та, мн. -и, м. и ж. 1. Лице (мъж или жена), което е в кръвно, брачно или др. родство с някого; родственик, сродник.
Не би сторил това не само за тоя друговерец, но и за един българин, за един роднина, даже за един приятел. Ив. Вазов, Съч. XII, 146. И такива мъдри хорати ще ѝ заприказва, и така сладко, .., щото на роднината им се доиска и други път да пододе у тях. Т. Влайков, Съч. І, 10. Сутринта Кирилица стана рано, с грижа да се отличи пред милия си братенец, .. — Стрино, снощи тук е пристигнал един твой роднина, избягал от затвора. Елин Пелин, Съч. І, 60. Някакъв услужлив, любезен господин, роднина при това, приел да я придружи до къщи. Д. Калфов, Избр. разк., 360. „Почитаемата публика“ вече се е събрала в хола. Тук са двете баби, трите деца на портиерката и леля Елена, далечна роднина, .., която обича Маргаритка като своя внучка. П. Незнакомов, МА, 23. — Защо се отделяш — учуди се Севар, — нали живееш в Плиска? — Да, но ще се отбия най-напред при роднини в Мадара. Й. Вълчев, СКН, 76. Стар приятел е по-добър от нов роднина. Погов. Дойде ни на гости наша близка роднина от Варна.Виж повече2. Само нечленувано. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. За означаване, че някой е в отношение на близко или далечно родство с някого; род, рода̀. Хаджи Смион допуши цигарата си, .., понатисна си феса на челото и излезе, за да иде на гости у Миронча, с когото бяха стари приятели още от Молдовата и далечни роднини. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 18. Знаеше само, че Пауна е роднина на Сяро Барутчията, който отдавна го беше оставил и бродеше в планината, знаеше това и безсилен яд помътваше разума му. Й. Йовков, СЛ, 128. Той постоянно повтаряше: — Като ви продам този имот, ще станем роднина. Ив. Хаджийски, БДНН І, 63. Някой попита: — Роднини ли сте? А тя отговори: — Да. Той ми е братовчед. Д. Димов, Т, 602. Имала един познайник, нещо като роднина ѝ се падал. Г. Райчев, ЗК, 206.
◊ Беден (бедна) роднина; бедни роднини. Разг. Който не е представителен, влиятелен или богат и поради това не е добре приет, не е желан някъде. Като беден (бедна) роднина; като бедни роднини. Разг. Човек, с когото се отнасят непочтително, неуважително или пренебрежително, като към натрапник, или от когото се срамуват. — Наистина ли утре ще пристигнем в дома на Виктория? .. Дали семейството ѝ няма да има нищо против да остана там? Така не ми се иска да се чувствам като бедна роднина! Р. Димитрова, СЛБ (превод) [еа]. Роднини по (от) бялата кобила. Диал. Ирон. Никакви роднини или съвсем далечни роднини. По бялата кобила сте роднина. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 78. Той посочи с показалец застаналата наблизо едра натруфена жена. И преди да му обърне гръб, подхвърли с ирония: — Знам ги аз такива роднини… от бялата кобила! А. Тонич, ОВ [еа].