РУГА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
м. Книж. Човек, който ругае, хули някого или нещо; хулител. Българската азбука .. е една прекрасна азбука. Но за жалост .. и езикът, и буквите ни имат своите ругатели, осквернители и отрицатели. Ц. Цанов, БРИ [eа]. Ругателю презрени, как дързееш / законния на Франция владетел / в самата му земя да не признаваш? Ив. Вазов, ИГП (превод), 61.Виж повече