РЪМЯ̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ръмя̀л, -а, -о, мн. ръмѐли, несв., непрех. 1. За дъжд — валя, падам слабо, на ситни капки. Студена мъгла покрива града и ситен дъжд ръми навън. Елин Пелин, Съч. ІІ, 160. От ниското небе ръмеше монотонен и ситен дъжд, върху планинските склонове пълзяха мъгли. Д. Димов, Т, 654.Виж повече2. Само безл. ръмѝ. Вали слаб, на ситни капки дъжд. След като разгледахме изложбата, влязохме в „България“, защото ръмеше и времето не беше много за разходка. Ст. Христозова, ДТСВ, 31. От сутринта започна да ръми, .. Едри капки се оцеждаха от листата на дърветата. Ж. Колев и др., ЧБП, 170.