ря̀дък - единствено число, мъжки род, нечленувано рѐдкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член рѐдкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ря̀дка - единствено число, женски род, нечленувано ря̀дката - единствено число, женски род, членувано ря̀дко - единствено число, среден род, нечленувано ря̀дкото - единствено число, среден род, членувано рѐдки - множествено число, нечленувано рѐдките - множествено число, членувано
Виж повече
- 1. рядък
- - Имам редки пръсти
Виж повече- - Не хвърлям/хвърля камък в рядка кал
- - Не хвърлям/
- - хвърля камък в рядко говно
- - Не хвърлям/хвърля камък в рядко лайно
- - Редки ми са пръстите
- - Рядка птица
- - Като бял гарван, рядък
РЯ̀ДЪК, -дка, -дко, мн. рѐдки, прил. 1. Който се състои от отделни предмети, части, разположени един от друг на разстояние по-голямо от обикновеното. Противоп. гъст. По пътя ,.., не срещна никого. Когато прехвърля рида, спуща се през рядката стара гора, чиито разпръснати дървета напомнят разбита отстъпваща войска. Ив. Карановски, Разк. І, 109. Тук гората стана по-рядка и между дърветата Слав изведнъж видя Реката. Д. Фучеджиев, Р, 151. Стадата пасяха в редките горички по склона. И. Петров, ЛСГ, 78. Останах с втората [група] далече от пътя в една рядка царевична нива. П. Михайлов, МП, 119. Те [войниците] стигат до хълма и започват да се изкачват нагоре по стръмнината. .. На самия край на редкия храсталак те спират. Й. Йовков, Разк. І, 75. Минаха през Света Петка, / в нощ дълбока, звездочела, / в походна колона, редка. Н. Хрелков, ДД, 202. Шпалир се прави с повече хора. Какъв е този рядък шпалир! Δ Когато видяха, че на площада са много малко хора, рядката тълпа демонстранти се разпръсна. // Само мн. За нещо, за едно цяло от множество еднородни елементи — който е с по-малко елементи, части от обикновеното; оредял. Голямата сива чапла бе кацнала в долния край на яза, бреговете на който бяха обрасли с редки върби и ракита. Ем. Станев, ЯГ, 14. През редките тръне [Яна] съгледа изправената снага на Христа. К. Петканов, СВ, 68. Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 208. Редки чимове.
2. Само мн. За отделни еднакви предмети, елементи — които са на по-голямо от обикновеното разстояние един от друг, разпръснати тук-там. Противоп. гъст. Листата на редките дървета по полето вече жълтееха и падаха. Г. Караславов, ОХ, 363. Да попроси гостоприемство в редките балкански колиби той не смееше. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 170. Градините изчезват и напреде се разгръща необятната бразилска равнина с пожълтяла трева и с редки чифлици в далечината. Св. Минков, ДА, 76. — Малко ти били редки зъбите и си понакуцваш, ама няма да маршируваш из кухнята, я! Чудомир, Избр. пр, 40. Високо над него [човека] се издига тъмния свод на едно странно небе, посипано с редки звезди. Св. Минков, ДА, 30. Само тук-там назад блестяха светлини и вдясно, горе в Бояна, също трепкаха редки светлинки. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 19. Редки райета. // Обикн. мн. За косми по главата на човек или по тялото на животно — които са по-малко от обикновеното. Противоп. гъст. Косите ѝ черни и редки, с неопределена дължина, падаха безредно върху раменете. В. Пламенов, ПА, 12. — Проклятие! — избъбра Йоаким. Слънцето сега играеше по рядката му бяла брадица, която трепереше. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 22. Георги дойде гологлав и бос. .. Русите му редки мустаци бяха овлажнели от честото дишане и придаваха на лицето му плах вид. К. Петканов, СВ, 17. Някогашното нежно, румено лице с ясносините очи и черни вежди въглени, сега беше набраздено, очите посивели, .., веждите редки като че опадали. Д. Немиров, Б, 183. Циганинът изплува в светлия кръг и снежнобялото му лице на албинос доби мрачен отблясък на лилав станиол. Той запремигва през редките си мигли. Д. Вълев, 3, 184.
3. Обикн. мн. За нещо (обикн. с преплетени нишки) — който е с елементи, разположени на разстояние по-голямо от обикновеното; рехав. Тази [хлабавата] тропоска се прилага при по-редките тъкани, които по-мъчно задържат конците. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 27. Рядка мрежа. Рядка панама. Рядка плетка. Рядка цедка. Рядко платно. Рядък тегел. // За растение, цвете — който е с листа, клони на разстояние по-голямо от обикновеното; рехав. При двете ѝ рамене стоеха по китка редки бели трендафили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 100.
4. За течност, втечнено вещество — който е по-малко плътен от нормалното, от обикновеното или отколкото се очаква; воднист, кашест, негъст. Противоп. гъст. Не обичам да гледам калта. Тя е гъста, лепкава, .. Ако ли е рядка, водниста, прелива през обущата ми и ми мокри краката. Н. Каралиева, ЯЧ, 14. На другия ден Щъркелчо отишъл у Лисини на гости. .. — Поизморих се, поизгладнях из пътя. — Седни да си починеш. Ще ти сложа да хапнеш. И сипала му Кума Лиса рядка кашица на широка тепсия. Ран Босилек, ВП, 44. Слуги поставиха пред всеки посланик масичка и я отрупаха с кани рядка медовина и с плодове. Й. Вълчев, СКН, 87. — Сложи повечко кафе, та да разберем, че пием кафе, а не рядка оцветена водица. Δ Рядка супа.
5. За въздух или газообразно вещество — който е с плътност, по-малка от обикновеното; разреден1. Въздухът става хладен и рядък, а пътят — по-труден. Ем. Станев, ПГВ, 115. Поради това, че Марс е по-далеч от Слънцето и атмосферата му е по-рядка (задържа слабо топлината), климатът там е значително по-суров. Д. Пеев, ЖДП, 47.
6. За мъгла, дъжд, сняг — който е в малко количество, по-малко плътен от обикновеното. Рядката като паяжина мъглица започна да се вдига. А. Гуляшки, СВ, 51. Редки и тежки капки заудряха в земята като куршуми. Й. Йовков, Ж 1945, 175. Дечева погледна без обич съпруга си, забързано свали полуботите, сложи калните ботуши и излезе в противния рядък дъжд. Ч. Шинов, БС, 5. Топлите февруарски дни бяха отлетели, студ бе сковал земята, над предмостието ръсеше рядък сняг. П. Вежинов, НС, 49 Привечер от ниските синкавосиви облаци се откъснаха първите снежинки. Отначало редки, колебливи и безпомощни, те се топяха, щом докоснеха земята. Ем. Станев, ЯГ, 48.
7. За мрак, тъмнина и под. — който е по-малко наситен, по-малко плътен от обикновеното; лек. Оттам, дето сенките пресичаха пояса на луната, дебнеше рядък мрак. Д. Вълев, З, 85. Запряха в сенчицата рядка / на старите върби край пътя. К. Христов, ЧБ, 26.
8. Който се среща, намира трудно на ограничени места, в ограничено количество или е единствен по рода си. Някои дохождаха при Радулов и му показваха кристали от кварц, някое рядко цвете. Й. Йовков, Ж 1920, 134. Имало едно рядко биле — росенът. По Еньовден цъфтяло. Който знаел къде расте, водел болния си побратим да нощува при него. Л. Галина, Л, 128. Наистина Павел сам видя, че убитият слон нямаше бивни. Той бе от една рядка порода, която бе на изчезване в поречието на Замбези. Гр. Угаров, ПСЗ, 608. Които бяха видели, разказваха за многобройните и редки, скъпи вещи от чеиза, който бе изпратила чорбаджи Аврамовата щерка в дома на младоженеца. Д. Талев, ЖС, 467-468. Куп горди испанци в чертог запустели / празнуват победна война, / разделят се роби и плячки богати / и черпят се с редки вина. Ив. Вазов, ИГП (превод), 128. Рядък екземпляр. Рядък дивеч. Рядък хищник. Редки картини. Рядко лекарство.
9. За качество, духовна изява или определени умения — който се проявява, среща много ограничено, малко, в отделни случаи и при малко хора, който е присъщ на малко хора. — Кое качество цените особено? — Единството между думи и дела. То е рядко като еделвайса. Й. Попов, ЧП, 2. Актрисата [Будевска] е развълнувана и щастлива. Наградена е с ордена за „Наука и изкуство“ и за „Гражданска заслуга“. Целият печат отбелязва тоя рядък празник не само на българския театър — и на българската национална култура. Ст. Грудев, ББ, 68. Той се възвиси до едно енциклопедическо образование, рядко у съвременниците му. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29-30. — Нужен е акордьор .. — Акордеонисти много! — пошегува се намръщен Ванчо, макар че много добре разбираше, че се касае за някаква рядка и тънка професия. Бл. Димитрова, ПКС, 305. Рядка проява на честност.
10. Който се отличава с изключително ценни качества, особености, които се срещат ограничено при малко хора; необикновен, изключителен, удивителен. Тоя рядък човек, който бе връхлетян от едно нещастие, най-тежкото за един писател — слепота — .. не помисли нито за силите, нито за престижа си, както биха направили други, ходи, чака по канцеларии, пита и настоява за отговор. К. Константинов, СбЦГМГ, 374-375. От възторжените отзиви на Миладиновите приятели и почитатели се получава .. впечатлението, че тоя рядък мъж трябва да е бил необикновено силна, обаятелна .. личност. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 365. Ти вършиш благородно дело, ти си рядка жена. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 66. Фингар е от ония редки хора, които се осмеляват да говорят каквото мислят и чувстват и, главно, както го мислят и чувстват. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 17. Тя [Антица] беше оная млада селянка, .., при това рядка хубавица, за която Исьоренският чифликчия Манолаки беше се оженил. Й. Йовков, ЧКГ, 9. // Който е изключително ценен и се среща, намира много трудно. Нищо не можахме да научим за историята на тоя рядък паметник на незапомнено минало. Й. Йовков, Разк. ІІ, 126. Освен етнографската сбирка, .., посетителят ще види [в музея] и редки паметници на прабългарското изкуство. Ст. Михайлов, БС, 10.
11. Който се различава от обичайното; нетипичен. Рядък февруарски студ се е спуснал над старопланинския хълмист кът. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 13. Всички тия физиономии .. им се струваха странни и смешни, окарикатурени още повече от някоя вета бащина шапка, нахлупена чак до ушите. Посочваха си с пръст някой по-рядък екземпляр. Й. Йовков, Ж 1920, 133-134. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци. Й. Йовков, Разк. ІІ, 55. По улиците се беше струпал много народ, който мълчаливо наблюдаваше рядката процесия. .. Дядо Петър и снаха му вървяха пред стражарите с тежкото чувство на примирение пред безизходността. Х. Русев, ПС, 75.
12. Който става, случва се или се проявява от време на време, на интервали, по-големи от нормалното, обикновеното. Песните зеха да стават по-редки и по-слаби. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 241. След къса измама болките започнаха отново, редки, слаби, като че идеха отдалеч. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5417, 5. От време на време изтърсил се на прах сняг от някой клон стряскаше Мата. Но тя привикна с редките шумове на гората. Д. Вълев, 3, 71. Попарата бе с извара и овчо масло — рядък разкош за деца, свикнали да закусват само с хляб и червен пипер. Д. Димов, Т, 267. За по-голяма вътрешна устойчивост си давах вид на по-силна, отколкото бях всъщност .. Но в редки мигове, когато неволно се издавах как съм чувствителна и слаба, забелязвах, че това им [на мъжете] действа като изненада. Изведнъж откриваха, че съм жена. Бл. Димитрова, ПКС, 337. Сръбските победи над българите, твърде редки, се дължат на случайност. Б. Пенев, НБВ, 53.
13. Обикн. мн. За хора, превозни средства и др. — който се появява, движи се или отива някъде на по-големи интервали, от време на време, не често и е с малък брой. Само стъпките на редки минувачи кънтяха по замръзналата земя. В. Геновска, СГ, 60. Към окрайнините на града тия минувачи станаха още по-редки. Д. Ангелов, ЖС, 38. Железницата ме стовари на Церово, дето няма станция, но има — за редките пътувачи до там — спирка. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 20. Сега дружината ни се увеличи с два члена — адашът и кучето му. Наближаваше полунощ .. Кучето тичаше напред и лаеше така, че редките автомобили намаляха хода си и ние преминавахме безопасно. Д. Дублев, ПП, 46. Не си допадаха много с децата ѝ и той беше рядък гост у тях.
14. Обикн. мн. За хора — които са малко, в ограничен брой, по-малко от обикновеното, нормалното. Той се опита да се бори с нас, като говори постоянно в кръчмата си пред редките вече клиенти. Кр. Велков, СБ, 91. Г-н В. Щак е един от редките чужденци, живущи в България, които се интересуват от българската литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 355. Бягащите в ужас от кърджалии и даалии селяни нахлуха в градищата и засилиха в тях редкия български елемент. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 39.
15. Прен. Само ед. За усещане, чувство и под. — който се проявява в много висока степен, със сила, по-голяма от обикновеното; изключителен, необикновен. Боян запали цигара с рядко удоволствие и тръгна по-живо след нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Инак си живееха хубаво и честито, защото имаха рядък сговор помежду си. Т. Влайков, Съч. ІІ, 74. Рядка наглост. Рядко търпение. Рядко щастие. // За качество, свойство — който се проявява в много висока степен. Тя [Ангелина] беше рядка хубост, за каквато тук старите казваха, че не са помнили. А. Страшимиров, ЕД, 22. Светлото петно на прожектора гони Лястовичката. На изяществото и лекотата на танца ѝ може да завиди професионална балерина. Лястовичката прави последни пируети и изчезва. Журито не може да скрие възторга си. — Рядък талант има момичето! Л. Галина, Л, 43. Редки способности. Рядка дарба.
◊ Редки земи. Хим. Редки земни елементи като цезий, тантал, лантан и др. Нараства ценността на редките земи, те намират все по-широко приложение в химията, физиката, радиотехниката. Б. Ангелов, ЗМ, 39. На цвета на минерала [флуорит] влияят също примеси от радиоактивни елементи, редки земи. М. Токмакчиева, М, 143. Редки метали. Спец. Според промишлената класификация на металите — химически елементи от групата на металите, които се намират в крайно ограничено количество в природата, трудно се извличат и са започнали да се използват едва през втората половина на ХХ век. Понастоящем се използват повече от 40 метала, събрани в няколко групи: черни метали ..; цветни метали ..; редки метали — волфрам, молибден, калай, антимон, живак, арсен, никел, кобалт. Р. Димитров, РЗН, 17. Рядък разтвор. Хим. Разтвор, който съдържа в 1 мл течност малко количество от разтворено вещество; слаб разтвор, неконцентриран разтвор.
~ Имам редки пръсти. Разг. Харча, без да правя сметка, без да задържам пари у себе си, прекалено разточителен съм. Кръчмарят опита парите на зъбите си и промърмори: — Новенички! Щом имаш редки пръсти, ще бъде по волята ти! Й. Вълчев, СКН, 37. — Осветлението е подсилено — обади се Белички. .. — Ние, които никак не сме богати, имаме и редки пръсти. За парите искам да кажа. Д. Фучеджиев, Р, 293. Не хвърлям / хвърля камък в рядка кал. Разг.; Не хвърлям / хвърля камък в рядко лайно (говно). Разг. Грубо. Не се заемам, не се залавям с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди, или не се меся в непочтени дела. В рядка кал камък не хвърляй, ще те опръска. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 80. Бойчански не настоя. Реши да не хвърля камък в рядка кал. И. Петров, МВ, 94. Рядко лайно. Разг. Грубо. 1. Непочтен човек, който се отмята от думите и обещанията си и е готов да навреди на другия, да го оклевети, очерни. 2. Непочтено, излагащо, очернящо някого действие или ситуация. — Господинчо, твоята операция излезе едно рядко лайно. Е, хубавецо, не святкай с тия оченца. Д. Вълев, 3, 242. Рядък късмет (шанс). Разг. Нещо изключително, много приятно, хубаво, което се проявява, случва един път в живота или на много големи интервали от време. Въртяха, сукаха, пазариха я, дядо нещо се помръщи, че може и така да се мине, ала баща ми излезе непримирим. — Вкъщи ни е, казва, това е рядък късмет. Кр. Григоров, Н, 195. — Поисках подробна автобиография, за да се запознаят с тебе висшестоящите. Те единодушно се съгласиха ти да заемеш длъжността на Димов .. — Не мога .. — Това е рядък шанс. Сл. Македонски, ЕЗС, 162. Рядък случай. Нещо, което по своите характеристики е много необичайно, отличава се силно от други подобни неща. Тия исполински вощеници, .., се паляха само при редки и особено тържествени случаи. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 6. Димитър слуша, гледа земята, обиден и засрамен. .. Това е един от тия редки случаи, когато Димитър се чувства унизен и измъчен до болка от закачките на Никола. Й. Йовков, Разк. І, 59. Явявам се пред професора и доблестно си признавам. Нищо не можах да науча, моля, пишете ми двойка. Той клати глава. Рядък случай. Студент да си признае, че не знае. Ив. Остриков, СБ, 60. С редки изключения. Книж. Употребява се, за да се подчертае, че нещо се върши, проявява, съществува почти без отклонение, без различие от правилото. Войните, които били водени по време на Иван Асен ІІ, целели преди всичко освобождението на българските славяни от чужда власт .. С редки изключения Иван Асен не се домогвал до завладяването на чужди земи. Ист Х и ХІ кл, 1965, 67. Този език [църковнославянският] се употребява в ония славянски църкви, в които се практикува богослужението на източен обред и с редки изключения в Далмация по западен обред. Б. Ангелов, ЛС, 148.