сакра̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано сакра̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сакра̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сакра̀лна - единствено число, женски род, нечленувано сакра̀лната - единствено число, женски род, членувано сакра̀лно - единствено число, среден род, нечленувано сакра̀лното - единствено число, среден род, членувано сакра̀лни - множествено число, нечленувано сакра̀лните - множествено число, членувано
САКРÀЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. Който е свързан с Бога, с Божественото, с Божията същност; свещен, свят, сакраментален. Противоп. профанен. В празника [религиозния празник] напълно се разкрива сакралното измерение на Живота, изживява се светостта на човешкото съществуване като божествено творение. Г. Ангелов, СП (превод) [еа]. Е. Дюркейм е дълбоко прав, когато забелязва, че всяка религия разделя битието на човека на две части: свят на свещените неща и свят на обикновените неща (сакрална и профанна част според предпочитаната от него терминология). Ив. Стефанов, ПК [еа]. Фолклорът е изкуство, а митологията принадлежи към сакралното знание за света. Митологията се намира в плоскостта на вярата, а фолклорът се осъзнава като измислица, като продукт на творчеството на народа. ГШУФХН, 2010, т. 21, 104. Иконата не е портретна живопис, а сакрален образ, образ на първообраза, духовен прозорец, през които можем да надникнем в царството на светците и небесните закрилници. Амв., 2005, бр. 3, 15. Библията е сакрална книга.Виж повече2. За ритуална постройка, място, предмет, действие – който е свързан с религиозни вярвания и характерни за тях религиозни обреди, ритуали, тайнства; свещен, свят, свети. Методий живее в Моравия като архиепископ общо петнайсет години. Разкопките на основи от сакрални сгради в Старе Мнесто и Микулчице показват, че тъкмо по това време са построени най-много храмове. Няма съмнение, че в тях се провеждат славянски богослужения. Вл. Пенчев, ИЧ (превод), 42. Има много примери в литературата, които сочат, че дадено сакрално място (аязмо, параклис или манастир) става обект на поклонничество във връзка с наличие на чудотворни икони и лековита вода. А. Георгиева, СМС, 217. Според мюсюлманите „целият свят е място за молитвен поклон“, но в джамията сакралното пространство ги обединява, привлича, създава чувство за общност. Р. Ковачев и др., ОРС, 61. Както евреите имат своята Тора и Талмуд, а християните свещените евангелия, така и ислямът има своите канонизирани предписания за религиозна обредност и поведение, наречени „стълбове на вярата“. Това са най-съществените, сакрални действия, които символизират правотата и мощта на Мохамед и неговото учение. Стр. Николов, РСР, 232. Сакрална постройка. // Който е свързан с такива ритуални обекти или действия; свещен. Като вземем под внимание особената украса, колелото с вписания кръст и янтара, идваме до заключение, че съкровището [от Вълчитрън] е имало сакрален характер, използвано при жертвоприношения, свързани с култа към слънцето. В. Миков, ЗСВ, 47. В древността любовните игри по Еньовден, сватбеният обред, свързан с деня на Св. Троица, са имали сакрален смисъл. М. Григорова, ЛП [еа].
3. За знак, символ и под. – в който според определени религиозни представи се проявява или е вложен Божествен смисъл; свещен. В продължение на осем дни [по време на панаира] петдесетхиляден Търновград се отдавал на отмора и отдъхвал от тежките грижи, владеещи всеки ревностен християнин през средните векове. Не е случайна продължителността на сборовете – осем е сакрално число според представите на хората от ХII – ХIV в. А. Гоев, ХСП II, 164. Седмицата е сакрално число в много религии, митологии, окултни и мистични учения. Според различните вярвания то представя хармонията, реда в универсума, неговата цялостност. ЗБ, 2009, бр. 31, 36. За египтяните възелът е бил предпазен и сакрален символ, дори магическа защита против силите на злото. За това говорят много древни текстове. Ст. Стефанов, ЕКТК, 218. Глаголицата е отразена не само поради значението си на първа славянска азбука, но и като сакрална знакова система, тъй като голяма част от глаголическите букви се основават на християнските символи на кръста, кръга и триъгълника. Българ., 2010, бр. 21, 113-114. Сакрална символика. Сакрален знак.
4. Прен. Който е свързан с нещо изключително скъпо, ценно, значимо, което дълбоко се почита; свят, съкровен, свещен, завèтен, сакраментален. Думата родина за всеки човек има сакрален смисъл. Тя е съдбовно преживяване на духа. РР, 1997, кн. 6, 17. В мигове на покруса и тежки изпитания през следосвобожденските години българите отправят взор към някогашния възрожденски дух, търсейки в него опора и упование. И често пъти го откриват в сакралната дата 24 май, когато се чества делото на светите братя Кирил и Методий. Българ., 2005, бр. 10, 11. Трябва да спрем да тълкуваме повърхностно и друга сакрална фраза на Апостола: „Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“. Ив. Гранитски, Съч. II, 29. // За човек – който има извънредно голямо значение в историята, културата и под. на един народ и е дълбоко почитан, уважаван; свещен, свят. Три са проблемите и жанрови полета, които се открояват в книгата. Една група текстове интерпретира механизмите на митологизиране на сакрални фигури в българската литература: Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. Яворов, Т. Траянов. АСГ, 2003, 274.
5. Като същ. сакралното ср. Свързаното с Бог, с Божественото (в противовес на земното, обикновеното, делничното); свещеното, святото. Противоп. профанното. Предмет, човек или място се освещават и могат да съдържат в себе си сакралното поради „срещата“ с Божеството, при което част от силата Му е преминала върху тях. А. Георгиева, СМС, 286. В Древния Египет черният цвят е бил цветът на злото, нещастието и греха, а белият освен това, че е означавал извисеност, висок социален статус, маркирал и сферата на сакралното. Т. Чалъкова и др., ТИ, 231.
◊ Сакрална архитектура. Архит. 1. Дял от архитектурата, който се занимава с оформянето на сградите, свързани с или предназначени за религиозно служене; култова архитектура. 2. Отличителни особености, характер, стил на сгради, свързани с или предназначени за религиозно служене. Романското изкуство, което се създава от германски и романски монашески среди върху местни традиции, се проявява най-ярко в сакралната архитектура и стига своя разцвет през XII в. Ал. Доросиев и др., ВА, 24. При цилиндричния свод пиластрите продължават в свода като поясни арки и най-често свързват двете стени чрез правоъгълни издължени полета, характерни за френската сакрална архитектура. Г. Кайтазов, АА (превод), 313. Сакрална геометрия. Книж. Според религиозните и митологичните представи – геометрични фигури и числови пропорции, които се откриват в редица природни обекти, сгради и др. и се възприемат като заложени от Създателя и свързани с Божественото начало; свещена геометрия. В сакралната геометрия кълбото отразява идеята за хармонията на проявената Вселена. Е. Христова и др., ДМВ (превод), 67. Сакралната геометрия се проявява в пропорциите на египетските пирамиди, а също и на повечето храмове и култови обекти.
– От лат. sacer ‘свещен, свят’.
САКРÀЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. 1. За прешлен – който е разположен в областта на кръста2 и е част от кръстната кост; кръстен прешлен. Сакралните прешлени са почти сраснали, свързани с хрущял, но неподвижни един спрямо друг, образувайки задната част на таза. Р. Райчев и др., ОН, 60.
2. За част от гръбначния стълб – който се намира в областта на кръстната кост. Болестите на таза излъчват болката към сакралната област, болестите в долната част на корема – към лумбалната област, болестите в горната част на корема – към долната част на гръдния кош. Ив. Перчев и др., ХН (превод), 24. Гръбначният стълб се състои от няколко дяла – шиен, гръден, поясен (лумбален), сакрален (кръстен) и опашен.
◊ Сакрална кост. Анат. Кост, която се образува при срастване на кръстните прешлени у човек над 25 години; свещена кост, кръстец4, сакрум. Основата на сакралната кост е свързана с последния лумбален прешлен чрез хрущялна пластинка. Ал. Хаджиев и др., АСМ, 28. Сакралната кост се състои от пет сраснали се прешлена.
– От лат. (os) sacrum, букв. ‘свещена (кост)’.