са̀мо -
са̀мо -
1 само - единствено - изключително 2 само - най-много - в краен случай 3 само - единствено - изключителноВиж повече
- 1. само
- - <Колкото (само)> да се намираме/да се намеря на дума
Виж повече- - Колкото само да се намирам/да сз намеря на приказка
- - Оставам/остана само с една риза
- - Останала ми е само от Бъдния вечер бабката
- - Останало ми е само от Бъдни вечер грошето
- - От само себе си
- - Простри му само пръст, ще те улови за цяла ръка
- - Само и само
- - <Само> кожа и кокал<и>
- - <Само> кожа и кокал<и> оставам/остана
- - <Само> кожа и кокал<и> ставам/стана
- - <Само> кожа и кости
- - <Само> кожа и кости оставам/остана
- - <Само> кожа и кости ставам/стана
- - Само мене ме няма
- - Само това (туй) остава
- - Сърце и бел джигер <само>
- - Само брадата ми знае нещо
- - Само на попа шапката я няма
- - Ще изляза <само> на дървен кон отнякъде
- - Късам си само цървулите
- - Познавам само по лице някого
СÀМО1 нареч. и нареч.-съюз. I. Нареч. 1. Означава ограничаване на субекта или обекта на действието – никой друг освен посочения, посочените; единствено.
само-. Първа съставна част, активна при образуване на нови сложни думи, със значение: 1. Осъществяване на някакво действие от само себе си или автоматично, напр.: самонадуващ се, саморестартирам се, самопродаващ, самоклиширам се, саморегенерирам, самослуча се, самоиницииране, самоъпгрейдвам се, самоартикулирам се, самоактуализация и др. 2. Извършване на някакво действие от някого по отношение на себе си, напр. самоканонизирам се, самоотлюспвам се, самокредитирам се, самолегитимирам се,самомаргинализирам се, самомитологизирам се, самоотчужденост, саморекламирам се, самоинтерпретирам се, самокапсулация, самопромоция, саморепликиране, самоаналитичност и др. 3. Насоченост на действие към неговия субект, вършител, напр. самоагресия, самообич, самоунищожителност и др.