самобѝтност - единствено число, нечленувано самобитността̀ - единствено число, членувано
САМОБЍТНОСТ, -ттà, мн. (рядко) -и, ж. Книж. Качество на самобитен (в 1 знач.).
Върху стенописите в Беренде, както и в Земен, са работили народни майстори. Те не са се влияли от официалното изкуство на столицата. В тази самобитност се състои и голямото значение на живописта от Беренде. Ст. Михайлов, БС, 200. На младите автори бих казал: първото ви задължение е да бъдете такива, каквито сте. Само тогава ще запазите своята самобитност и ще вложите нещо свое във великото дело на писателя. ЛФ, 1977, бр. 24, 14. През течение на много векове траките били подложени на най-различни влияния – гръцко, римско и на различните варварски племена. Част от тях били елинизирани, други – романизирани, а трети запазили своята самобитност. Ист. VII кл, 10. И най-уникалното явление, каквото е Ботев, оплита своите корени в дълбините на националната самобитност, мотивира се чрез народната психика. М. Николов, Избр. пр, 139.Виж повече