самово̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано самово̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член самово̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член самово̀лна - единствено число, женски род, нечленувано самово̀лната - единствено число, женски род, членувано самово̀лно - единствено число, среден род, нечленувано самово̀лното - единствено число, среден род, членувано самово̀лни - множествено число, нечленувано самово̀лните - множествено число, членувано
САМОВÒЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който върши, прави нещо по собствена воля, по свое желание; доброволен.
– Ти ще се скриеш в килера на Хлавовата стая и там ще стоиш самоволен затворник цялата нощ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 158. Четите се върнаха и Романия, в която българският народ търсеше своите месии, са напълни с хиляди самоволни и несамоволни изгнаници. Xр. Ботев, Съч. 1929, 201. – Аз не съм чиновник на тогоз и оногоз, прост гражданин съм, самоволен ратник за свободата на отечеството си. В. Геновска, СГ, 189. Само страшното Крумово появяване накара гърците да бягат, а многома от тях прибягнаха в българската страна. Между тия самоволни пришълци имало, както казват, и един арапин на име Евтимий. Д. Войников, КБИ, 57. Самоволен заточеник.Виж повече2. Който се извършва, става или др. по волята и желанието на вършителя; доброволен. Това беше недоправената нова черква на Батак, напусната в тоя вид поради привършването паричните средства, събрани от самоволни пожертвувания. Ив. Вазов, Съч. XVI, 104. След като свършат и тие дни самоволното си даром слугувание, предлагат господарю си и заявяват желание да се погодят за слуги и за идущата година. К. Шапкарев, Р, 30. Определяемите пожизнено от В. [Великата] Порта патриарси никога не слязоха от седалищата си освен по решителната просба от духовното им стадо или по силата на самоволното решение. ДЗОИ I (превод), 43. Похваление и всенародно благодарение ще заслужат ония от тях [женските дружества], които най-напред предприемат чрез собирание на самоволна помощ да съставят една женска библиотека. Ч, 1871, бр. 12, 359-360. // Който се извършва по желание на вършителя, без да се иска разрешение от някого (обикн. висшестоящ) или без да се има предвид волята и мнението на друг; своеволен. Той значи е отишъл да се оперира, преди да има формално разрешен отпуск. Съгласно закона за държавните служители тая негова постъпка не може да се тълкува иначе освен като самоволно отлъчване от служба. Св. Минков, Избр. пр, 260. Наказанието ти е прекалено строго за подобно провинение, макар че тебе веднъж те наказвахме за самоволна отлъчка. Р. Михайлов, ПН, 44. – Мамо, какво си направила? – Направих каквото трябваше да направя! – махна пренебрежително с ръка майката и с този жест се помъчи да обезсили значението на самоволната си постъпка. – Мамо! – кресна Станка. – Кой ти е позволил! Г. Караславов, ОХ IV, 43.
3. Който се извършва или възниква вследствие на вътрешни причини, без външно въздействие; спонтанен. Изследвайки електрическите свойства на кристалите, той показва, че те могат да преминават в състояние на самоволна (спонтанна) електрична поляризация. ВН, 1960, бр. 2636, 4. Радиоактивността е самоволно разпадане на атомни ядра. Хим. VII кл, 34.
4. Остар. Искрен, непринуден; спонтанен. Повишеното самочувство поради младост и хубост се слива с неугасимата жажда за живот, самоволният възторг от битието се слива с непринуденото опиянение от любовта. Цв. Минков, ЖП, 51. Като отърва Жуанита и уйка ѝ, той бе послушал едно свое самоволно чувство, което не разумяваше и той сам. Н. Михайловски, ПА (превод), 89.
5. Остар. Самовластен (в 1 знач.). А и странните (пруски и английски) вестници, които не преставаха досега да дразнят французите против самоволното владение на императора Наполеона, днес хвалят и въздигат оногова, когото вчера още назоваваха самоволник и угнетител на свободата. Мак., 1869, бр. 27, 108. Сполучил [Иван Калита] да стане самоволен управител с титла великий княз на цяла Русия. ВИ, 113.
6. Остар. Който се състои от самоволци, от доброволци; доброволчески. Френската войска ся съставляваше по много от чети самоволни, народна гвардия и странници. Лет., 1873, 88. Италийското правителство решило да ся събира самоволна войска. Д, 1866, бр. 71, 2.