самово̀лно -
САМОВÒЛНО
нареч. Книж. 1. По своя воля, по свое желание; доброволно. Противоп. принудително, по принуда, насила. Той видя, че ще бъде безумно да се връща назад, да се изложи самоволно на явна гибел. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. Самоволно ли, или със силата на меча то [населението на Родопите] е заменило своята прадядовска християнска вяра с вярата на Мохамеда? РН, 1911, кн. 5-6, 139. Членовете на читалищата нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359.Виж повече2. По собствена преценка и воля, без да се има предвид мнението и волята на друг; своеволно. – Аз съм против акциите – каза той. – Но съм решително против това те да се предприемат самоволно, по хрумване, без да съм проверил лично подготовката им и хората, които ще действуват. А. Гуляшки, Л, 383. Той самоволно нареждаше какъв трябва да бъде редът, работният ден, работната заплата – всичко. Д. Димов, Съч. III, 179. Ако царят не подлежи под законите, но самоволно са разполага с тях, тогази са зове неограничено или деспотическо правление. Ив. Момчилов, МПЗ, 18.
3. Без въздействие отвън; спонтанно. Атомите на радиоактивните елементи се разпадат самоволно. Хим. VII кл, 65.
4. Остар. Спонтанно, непринудено. – Майка му стара! – избъбра самоволно Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 196. Тия непонятни и неприятни за него чувства, самоволно възникнали в душата му, дразнеха и възбуждаха учителя. Т. Влайков, Съч. III, 37.