самодѐец - единствено число, нечленувано самодѐеца - единствено число, членувано - непълен член самодѐецът - единствено число, членувано - пълен член самодѐйци - множествено число, нечленувано самодѐйците - множествено число, членувано
САМОДЀЕЦ, мн. -èйци, м. 1. Участник в самодеен колектив.
През 30-те години на миналия век Смолян е едно малко околийско градче. Културният живот се изразявал в организиране от самодейци на вечеринки, утра. Ал. Маринов, ДР, 7. Натрупал опит и рутина в читалищната дейност, той се изживява като добър театрален самодеец. По великолепен начин той пресъздава образа на дедо Либен от „Българи от старо време“, на Койчо от „Селска история“ и др. Н. Чолаков, ВС, 91. Някои от учениците самодейци след време станаха редовни артисти в образувания градски театър. Б. Керемидчиев, НГД, 18Виж повече2. Човек, който се занимава непрофесионално с нещо (обикн. изкуство, техника); любител, аматьор. За платен уредник на музея е назначен Йордан Колев, дърворезбар самодеец. Г. Кюпчуков, МДС, 114. Художник самодеец.
3. Човек, който проявява липса на професионални умения и качества в някаква дейност; аматьор, непрофесионалист. Стамболийски се изяви като самобитен и енергичен политик, отстояващ смело своето верую, но във военното дело бе непоправим самодеец. Г. Марков, ПС, 50.