Основна форма: самоизтъ̀кване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

самоизтъ̀кване - единствено число, нечленувано
самоизтъ̀кването - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 хвалба - хвалене - фукня (разг.; ирон.) - самохвалство - самоизтъкване - фукане (разг.) - хвалипръцковщина (разг.; ирон.)

Резултати от: Речник на българския език

САМОИЗТЪ̀КВАНЕ

ср. Книж. Отгл. същ. от самоизтъквам се. – Всичко свършихме ние – той [Дечев] сложи ръка на гърдите си – и простете ми скромното самоизтъкване: аз! Х. Русев, ПЗ, 197. Липсва скромност. Непрекъснато самоизтъкване. К. Калчев, СТ, 179. Желанието за самоизтъкване е много пъти в основата на детската лъжа, а самото то произхожда от усещането за нарушена социална справедливост. Г. Данаилов, УМ, 28.

Виж повече