сбѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време сбѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време сбѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време сбѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време сбѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време сбѝват - трето лице, множествено число, сегашно време сбѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сбѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сбѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сбѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сбѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сбѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сбѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сбѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сбѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сбѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝвайки - деепричастие сбѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сбѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сбѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сбѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сбѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сбѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сбѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сбѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сбѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сбѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сбѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сбѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сбѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сбѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сбѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СБЍВАМ1, -аш, несв.; сбѝя, сбѝеш,
мин. св. сбих, прич. мин. страд. сбит, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-плътно, по-стегнато. Вторият валяк допълнително сбива бетона, прави го компактен и спомага да се изхвърли ненужната вода. НТМ, 1961, кн. 7, 22. При засаждането [на тютюна] трапчинката, която се образува от садилото след затискане на растенията, трябва да се разбива, понеже сбива почвата и изпарява влагата. ЗТ, 1960, бр. 3, 1.Виж повече2. Прен. Правя текст и под. по-стегнат, по-кратък. – Ще сбиеш малко програмата. Б. Райнов, ДВ, 14. Авторът е сбил сюжета и го е пригодил за музикално-сценично произведение. сбивам се, сбия се страд. Статията трябва да се сбие.
СБЍВАМ СЕ несв.; сбѝя се св., непрех. 1. Ставам по-плътен, по-твърд, по-стегнат. Може да завалят дъждове, да се разкаля, а в кално време копае ли се лозе? Нали пръстта ще се сбие? Ст. Марков, ДБ, 465. Макар и бавно, утайките се натрупват на дебели пластове. Тези пластове се сбиват, уплътняват. Получават се полезни изкопаеми. Д. Славчев и др., БМ, 18. Валяците и диканите минаваха един след друг, всеки малко встрани от дирята на предния. Ледената кора се натрошаваше, а снегът се сбиваше надолу. П. Бобев, ЗП, 129. Солта не се сбива, ако поставите в солницата няколко зърна ориз. ЖД, 1969, кн. 11, 23. // Разг. За тъкан, плетиво – степвам се, сплъстявам се. Изпрах пуловера в пералнята и той се сби, стана ми малък.
2. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Събираме се, струпваме се на едно място. Всички мъже, па и жени се спуснаха и струпаха около мястото, дето стояха Соколов и началникът. Целият събор като че се сби в топка. Н. Попфилипов, РЛ, 145. Изплашените войници излязоха разсъблечени и се сбиха в купчина. Д. Ангелов, ЖС, 258. Навалицата се виеше като смок от владишкия трон, минаваше край лявата страна на олтаря, блъскаше се, люлееше се и се сбиваше на топка около светиня му. Чудомир, Избр. пр, 64. За миг се всичко сби в грамада – / вик, крясък... сякаш душите бяс облада. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 74.
СБЍВАМ2, -аш, несв.; сбѝя, сбѝеш, мин. св. сбих, прич. мин. страд. сбит, св., прех. Остар. и диал. 1. Разбивам. Сбих яйца. Н. Геров, РБЯ V, 122.
2. Изравям, изкопавам. Кон си цвили, трапе сбива. Нар. пес., СбНУ III, 26.
3. Набивам някого. И повели да го гудят на една каменна чутура и да го сбият. А философът терпеше яко и думаше: – Бий, мучителю, кожата Анаксархова биеш, а не Анаксарха. П. Берон, БРП, 63.
4. Побеждавам в битка, във война някого. Плутократите искаха да сбият Германия и Русия, а сега те ще ядат бой. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. // За държава – побеждавам във война друга държава. сбивам се, сбия се страд.
СБЍВАМ СЕ несв.; сбѝя се св., непрех. 1. С предл. с. Започвам да се бия, да се боря с някого, влизам в схватка с някого. Понеже нашият готвач се беше напил здраво и се сби с един спахия, пашата нареди там да го набият. М. Йонов, НАП, 36. Когато щял да направи някоя пакост, той изведнаж си спомнял за приведения му бащин гръб и ударите, които се стоварвали върху него. Тогава той махвал с ръка и се отказвал да направи пакостта или да се сбие с другарите си. Н. Неделчева, БО, 10. Като се сбийте с избирателите, ти ръгни с ножа само двама-трима. Ал. Константинов, БГ, 119. // Само мн. За две или повече лица, животни – нанасяме си удари един на друг. През междучасието ученици от втори и трети клас се сбиха, яви се директорката с неразделната си пръчка и минутите изхвърчаха. Г. Караславов, ОХ, 459. Отпосле слугите още един-два пъти, все уж случайно, ги изпущаха и жребците се сбиваха. Й. Йовков, АМГ, 134. – Защо се сбиха? – Отде да зная! Думаха, че са се сбили за едно момиче от вашето село. К. Петканов, ОБ, 12. Имах в отделението двама дангалаци. Не можеше да мине ден да не се сбият или да не направят някоя пакост. П. Вежинов, НС, 69.
2. Остар. и диал. С предл. с. Започвам война с някого. Мурад не закъсня да се сбие с него в поляните на Ангора и победен под стените на този град, емирът го остави Мураду. С. Бобчев, СОИ (превод), 21. // За държава – започвам война с друга държава. В 1787 г. Турция пак ся сбила с Русия. ВИ, 172.
3. Остар. и диал. Разбивам се, пръскам се, разпръсквам се. Удари го по главата, да му ся сбие несрекята на главата. Н. Геров, РБЯ V, 122.
4. Остар. и диал. За глас – нося се, разнасям се. Арапчя силно ревяше, гласът му ся к Богу сбиваше и Неделчя люто кълняше. Н. Геров, РБЯ V, 122. Не са ли тие [жертвите] нашите собствени майки и нашите рождени сестри? Не техният ли глас са сбива в пространството на воздухът? БГл, 1876, бр. 14, 55.
5. Остар. и диал. За родилка – започвам да раждам. Сбила ми ся Божя майка Мария, / никой ми ся покрай нея не сгоди, / сгодила ся аламанка девойка, / сопасала свилен пояс от себе, / го повила Христа Бога малего. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 122.