сбѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време сбѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време сбѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време сбѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време сбѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време сбѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време сбѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сбѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сбѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сбѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сбѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сбѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сбѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сбѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сбѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сбѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сбѝрайки - деепричастие сбѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сбѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сбѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сбѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сбѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сбѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сбѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сбѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сбѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сбѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сбѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сбѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сбѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сбѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сбѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сбѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 събирам - свиквам - сбирам (разг.)2 събирам - сбирам (разг.) - струпвам - натрупвам - съсредоточавам - акумулирам (книж.)
Виж повече
- 1. сбирам
- - Сбирай си конците
Виж повече- - Сбирай си парпалака
- - Сбирай си петалата
- - Сбирай си рубата
- - Сбирам клинци да си купя кон
- - Сбирам клинци да си направя кон
- - Сбирам клинци да си правя кон
- - Сякаш че го е гълъб зърно по зърно сбирал
СБЍРАМ, -аш, несв.; сберà, -èш,
мин. св. сбрах, прич. мин. св. деят. сбрал, прич. мин. страд. сбран, св., прех. Остар. и диал. Събирам. – Обиколих полозите – подхвана отдалече майката, – сбрах яйцата. Г. Караславов, ОХ ІV, 42. Петко: – Сбра ли голяма дружина това лято? П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 411. Между ученическите си длъжности, аз бях са натварил от нашите съотечественици във Виена и с тази – да сбирам материал за българската история. Т. Шишков, ИБН, 13. Очевидно, по-нататък не можеше да се върви. Той сбърчи лице, ядосан, отново сбра вежди и запали цигара, съобразявайки какво да прави. К. Константинов, СЧЗ, 108-109. сбирам се, сбера се страд. Колко може да се сбере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други потреби за храна на животните. Ив. Унджиев, ВЛ, 183.Виж повечеСБЍРАМ СЕ несв.; сберà се св., непрех. Остар. и диал. Събирам се. А в това време възбуденият от словото ти народ се беше сбрал вече в кафенето. Н. Никифоров, ПВ, 27. Шетаха тия злосторници. Сберяха ли се повече, спускаха се в равнината и грабеха незащитените селища. О. Василев, ЗЗ, 24. – Да не мога на чешмата за вода да ида, с дружки да се сбера! – оплакваше се тя на майка си и баща си. Ст. Даскалов, СД, 232-233. – Калинке, я да се оженим, че я остана жив, я не, в Сърбия не се знае кой кого стреля и кого убива, та по-добре да се сберем. К. Георгиев, ВБ, 55. Неочаквано Станкул пак си спомни за масовизацията и веждите му мрачно се сбраха. Ст. Марков, ДБ, 67. Засвири ни, стар гайдарю, виното подай, невесто, / нека е живот и здраве, да се сбираме начесто. М. Недялков, Л, 29.
СБЍРА МИ СЕ несв.; сберè ми се, мин. св. сбра ми се, св., непрех. Остар. и диал. Много лоши неща, неприятности ми се случват; насъбира ми се. – Вярно, че много му се сбра на Петко, всички трупат на неговата глава – виновен, невиновен. Ст. Даскалов, СЛ, 470.
◊ Сбирам клинци да си купя (направя) кон. Диал. Ирон. Старая се с нищожни средства да се сдобия с нещо голямо, полезно. Сбирам / сбера двата края <на конеца>. Остар. и диал. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства. Ний живеем с нищожната пенсия на тате, едвам сбираме двата края. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50. Гледаме си там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим, сбираме двата края... Ив. Вазов, Съч. XIX, 12. Сбирам / сбера ум (акъл). Остар. и диал. Ставам умен, образовам се. – Нека да върви, акъл да сбира! Н. Хайтов, ПП, 103. Сбирам / сбера ума (акъла) <в главата> на някого. Остар. и диал. Накарвам някого да се вразуми, да престане да постъпва неразумно; вразумявам. – Ще върви ли някой с тебе? – Тц! – дигна глава Стоян – другите всички са в пехотата… – Нейсе, въздъхна дядо Милан, – дано барим там ти сберат ума в главата. П. Тодоров, И І, 54-55. Аз ще ѝ телеграфирам на Горна баня, да дойде да ти сбере ума. Ив. Вазов, Д, 43. И ако тя е аджемия, ако се не сяща, майка ѝ, като ходи при нея толкова често, защо ѝ не сбере акъла? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217. Сбирам / сбера юздата (юздите) на някого. Остар. и диал. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Сбери му юздите. П. Р. Славейков, БП ІІ, 104. Сбирам си / сбера си багажа (парцалите, партакешите, партушините, партушинките). Простонар. Пренебр. Отивам си, махам се. Сбирам си / сбера си мислите. Остар. и диал. Съсредоточавам се, за да обмисля добре нещо или да го разбера. Той опита да се съвземе, сбра мислите си, а в това време навън по улицата проехтя същият висок провлечен и равен вик, който беше чул през бурята тази нощ. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 58. Преди всичко девойката имаше нужда да си сбере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 202. Сбирам си / сбера си ума (акъла) <в главата>. Остар. и диал. 1. Съсредоточавам се върху нещо. 2. Обикн. в пов. Бъди умен, внимателен, разумен в постъпките си; вразуми се. Казваше ми често: „Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами я си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари“. Хр. Максимов, СбЗР, 39. Сбери си веч умът: / дръж тъпкания път, / на място песни, драми – / ти друго залови, /.. / Не хранят днес челяка / ни песни, ни псалми. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 109. Сбирам си / сбера си устата. Простонар. Грубо. Обикн. в пов. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. – Сбирай си устата и слушай – казал старшият повелител и посочил с пръст към жена си. Л. Каравелов, Съч. VII, 66. Яшар навъси вежди и викна гневно: – Ти, кучко, да си сбираш устата, че да не ги затворя! На кого отговаряш ти, а? Ст. Дичев, ЗС II, 77.