сбѝтост - единствено число, нечленувано сбитостта̀ - единствено число, членувано
Виж повече
СБЍТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на сбит (в 1 знач.); плътност. Противоп. рохкавост, сипкавост, пръхкавост.
Поради голямата сбитост на почвата от честите зимни и пролетни дъждове приготвянето ѝ за сеитба е било трудно. ЕП, 1917, кн. 17-18, 73. Сбитост на снега.Виж повече2. Качество на сбит (в 3 и 4 знач.); лаконичност, стегнатост. Могат [конспектите] да бъдат относително сбити или относително подробни. Сбитостта се постига чрез ориентация само към най-централните моменти (към „представителните“ извадки) от първоизточника. М. Георгиева и др., ПУТ, 168. Стихът му си остава все пак прост, спечелва по-голяма сбитост, лишни думи не дразнят вниманието на читателя. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 76. Стилът на писателя се отличава със сбитост и краткост.