сбо̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано сбо̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сбо̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сбо̀рна - единствено число, женски род, нечленувано сбо̀рната - единствено число, женски род, членувано сбо̀рно - единствено число, среден род, нечленувано сбо̀рното - единствено число, среден род, членувано сбо̀рни - множествено число, нечленувано сбо̀рните - множествено число, членувано
СБÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За екип от специалисти в някаква област – който е създаден обикн. като временно формирование за изпълнение на определена задача и включва хора от различни професионални колективи.
В края на 1917 г. на фронта отиват още 311 офицери от допълващите дружини, които влизат в състава на новообразуваните сборни дружини. Ст. Станчев и др., ИСВ I, 271. В двора насъбраната тълпа влиза в конфликт с подразделенията от школата и сборна рота, пристигнали на мястото. А. Джонев, К, 360. Музикалната му [на А. Маринкев] дейност е свързана и с основаването през 1947 година на сборния хор „Детска китка“ при пловдивския Пионерски дом. Г. Райчевски, ПЕ, 208. Сборен полк. Сборна дивизия. Сборна формация от певци. Сборен оркестър. Сборна група. // За стадо – който се състои от домашни животни на различни стопани. Българският селянин имал средно по 15 – 20 овце и кози. През лятото образували сборни стада от 60 – 70 и повече овце и кози. Н. Колев, БЕ, 115. Овцевъдите от Копривщица, Панагюрище, Пирдоп, Златица и др. отглеждат големи сборни стада овце и едър добитък. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 40.Виж повече2. Който се състои от различни по някаква особеност еднородни неща. Млякото, върху което ще се изпитва силата на дадена мая, трябва да бъде сборно (от повече животни и най-малко от две последователни доения). Н. Димов и др., ТМ, 112. Броят на сеитбообращенията се установява, като се изхожда от следните изисквания: да се спази процентното съотношение на културите, без да се прибягва до полета със сборни култури. К. Мичев и др., З, 220. // Стесн. За изложба, албум, програма и под. – който включва произведения от различни автори или периоди или части от различни произведения. Досега картини на Паскин у нас са показвани в сборни изложби. И. Тодоров, ГСВ, 348. Има [Катя Филипова] издадени малки грамофонни плочи и участие в сборни албуми в ГДР, Полша. Й. Рупчев и др., АБВП, 178.
3. За название, понятие – който се отнася за обекти, същини от различен вид, но обединявани по някакъв признак. Тук означението „славянски език“ има характер на едно сборно название, под което се подразбират всички славянски народи, включително и българският. Д. Ангелов, ОБН, 294. Етнонимът [трибали] се налага като сборно име за населението, разположено между реките Истрос, Оский, долното течение на Морава и планината Хемус. Д. Попов, ДТ, 59. Медикаментозен хепатит. Сборно понятие, което включва всички форми на увреждане на чернодробната структура и функция от медикаментите и техните метаболити. Ж. Милева и др., РДТ, 575.
4. Който представлява или се отнася за сбор (в 7 знач.), сума от числа, величини; сумарен. Резултатите се отразяват от ръководителите на отделните звена на бригадата ежедневно в специални дневници. В края на месеца се изготвя сборна оценка, която оказва пряко влияние върху размера на индивидуалната работна заплата на съответния член от бригадата. Е. Атанасова, КИМТ, 77-78. Скиорът премина трасето със сборно време от двата манша 2 минути.
5. Строит. За строителен елемент – който е изработен в заводски условия от различни елементи и се използва като готова конструкция в строителството. „Вибробетон“ произведе и монтира през 1949 г. сборните железобетонни елементи на големия завод на Елпром край София. С. Хаджиев, ИПС, 223. Наред с настилките от бетонни плочи, като сборни елементи, в зелените площи намират приложение и настилки с монолитни бетонни покрития. П. Колева, ДН, 167. // За строителство – което се извършва с такива готови елементи. Поевтиняването на сглобяемите елементи е една от най-важните предпоставки за постигане на бърз напредък в областта на сборното строителство. С. Хаджиев, СС, 5.
◊ Сборен пункт; сборно място. Място за събиране на участници в нещо преди тръгване за някъде, преди започване на обща дейност. Точно в три тръгваме. Сборен пункт – западния край на селото. Й. Йовков, Разк. I, 204. Поговориха за начина, по който щеше да стане навлизането на селските групи в града. Определиха сборни пунктове. Г. Караславов, ОХ III, 72-73. Те сложиха в раницата това, което в бързината им попадна, и се отправиха тичешком към сборното място. П. Вежинов, ВР, 111. По улицата гражданите се отправяха към сборните места за манифестацията. Д. Кисьов, Щ, 524.