сбу̀тан - единствено число, мъжки род, нечленувано сбу̀тания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сбу̀таният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сбу̀тана - единствено число, женски род, нечленувано сбу̀таната - единствено число, женски род, членувано сбу̀тано - единствено число, среден род, нечленувано сбу̀таното - единствено число, среден род, членувано сбу̀тани - множествено число, нечленувано сбу̀таните - множествено число, членувано
1 загубен (прен.; разг.; пренебр.) - захлупен (прен.; разг.; пренебр.) - вързан (прен.; разг.; пренебр.) - неоправен - непрактичен - смотан (разг.; пренебр.) - сбутан (прен.; разг.; пренебр.) - застрелян (прен.; разг.; пренебр.) - сдухан (разг.; пренебр.)2 глупав - гламав (разг.; пренебр.) - тъп - плиткоумен - прост - тъпоумен - забутан (прен.; разг.) - сбутан (прен.; разг.) - безмозъчен - скудоумен (книж.) - късоум (разг.)
СБУ̀ТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сбутам като прил. 1. Разг. Който е отдалечен, отстранен, изолиран; забутан, затънтен. Ако знаеха боговете, че има такова сбутано място, можеха да не приковават Прометей на скала. Да бяха го пуснали в тия планински долища, щеше там и да остане – забравен и от боговете, и от хората. Н. Хайтов, ПП, 93. Сбутано планинско село. Сбутана махала.
2. Разг. Пренебр. Който е зле направен или построен и e с неугледен вид; скапан. На мястото, дето днес се красува княжеският дворец, на 1871 година стоеше старият валийски конак със своите лоши, сбутани, с неправи стени здания. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Допреди две-три години тази къща беше най-голямата, а сега, в сравнение с повечето нови къщи, тя изглеждаше толкова сбутана, неугледна и грозна, че нито един от стопаните не би се съгласил на размяна. А. Гуляшки, ДМС, 59. Тази болница е била в старото сбутано училище на малкото селце зад фронта. Г. Караславов, ОХ, 378. Сбутан апартамент.
3. Разг. Пренебр. За човек – който е невзрачен, непривлекателен, с неугледен външен вид; смачкан, смотан. Третият беше Йонко Карагьозов, сбутано и грозно момче, но с идеална душа и благородно сърце. З. Стоянов, ЗБВ III, 166. – Тя, Вена, нали си я знаете, една такваз сбутана, в очи не влезла, дето казват, пък той един млад, хрисим, и положение, и състояние, но нà, щастие. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 355. Повечето деца, особено от по-бедните семейства, са повехнали, бледи и изнурени, телесно хилави, сбутани и недоразвити. ВК, 1929, бр. 2, 8.
4. Разг. Пренебр. За човек – който не може добре и бързо да се ориентира, да използва обстоятелствата, да извлича полза за себе си; забутан, загубен, смотан. Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих и сбутан човечец, който си живееше там накрая сам за себе си, взе, че се ожени повторно. Елин Пелин, Съч. IV, 272.
5. Остар. Скаран. Като бях малко сбутан с големците на град X, аз се боях ненапразно. Мис., 1898, кн. 3, 247.