свѐждам - първо лице, единствено число, сегашно време свѐждаш - второ лице, единствено число, сегашно време свѐжда - трето лице, единствено число, минало свършено време свѐждаме - първо лице, множествено число, сегашно време свѐждате - второ лице, множествено число, сегашно време свѐждат - трето лице, множествено число, сегашно време свѐждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време свѐждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свѐждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свѐждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свѐждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свѐждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение свѐждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свѐждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѐждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свѐждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свѐждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѐждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свѐждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѐждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свѐждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѐждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свѐждайки - деепричастие свѐждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свѐждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свѐждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свѐждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свѐждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѐждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свѐждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѐждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свѐждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие свѐждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие свѐждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие свѐжданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие свѐждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие свѐжданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие свѐждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие свѐжданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие свѐждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие свѐжданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
СВЀЖДАМ1, -аш, несв.; сведà, -èш,
мин. св. свèдох, прич. мин. св. деят. свел, св., прех. 1. Навеждам, наклонявам нещо надолу; привеждам. Най-после се добра до една череша, леко сведе голям клон и бързо започна да къса плода заедно с листата. Сп. Кралевски, ВО, 94. Бенковски и другите апостоли сведоха сабите си към земята, вслушани смирено в църковната служба. Л. Стоянов, Б, 76. Над двамата другари свеждаше голите си клони една самотна стара и крива кайсия. С. Северняк, ОНК, 194. Дърварската пътека е същата. Същите белокори буки свеждат клони и шумят над коловоза. Ив. Гайдаров, ДЧ, 138. Цветята свеждат чашки към земята / и като люлка ги люлей вечерен вятър. М. Петканова, КС, 65.Виж повече2. В съчет. с глава, чело. Навеждам, наклонявам надолу глава, чело, обикн. за изразяване на почит пред нещо свято при изпълнение на ритуал. Сякаш всичко се готви да сведе чело и да почете паметта на най-нежния поет на България. С. Северняк, ОНК, 183. – Иконата? – разширочи той очи, вгледа се в бялото местенце, дето е била иконата, па сведе глава и се закръсти. Ст. Даскалов, МЧ, 141. Родино! / Пред тебе синовно челата си свеждаме. Мл. Исаев, ЯД, 31. В Балкана / – суров и заснежен – / ние свеждаме в почит глава / и ще слезем в селата под Вежен / да те честваме / с бойни дела. В. Георгиев, ПП, 96. // В съчет. с глава. Навеждам, наклонявам спонтанно глава надолу, предизвикан от някакво чувство, напр. вина, срам, отчаяние, скръб и др. – Ако не ти се работи, кажи да му търсим колая... Няма да оставя нивите си... Казакът сведе виновно глава. Г. Караславов, СИ, 99. – Остави, че е справедлива – рече Васил, – но е и безстрашна. Та погледнете я. Всички извърнаха поглед към Свиленка, която се засрами, позамига и сведе глава. Кр. Григоров, И, 98. „Нека хвърли камък пръв / връз него оня, който е безгрешен.“ / И всички гузно сведоха глава... Ем. Попдимитров, СР, 73. // В съчет. с глава. Наклонявам и опирам главата си към някого в израз на чувство на близост; прекланям, прислонявам. Старицата въздъхна мечтателно и сведе глава на гърдите на професора. П. Славински, ПЩ, 116. Свежда [Леонардо] глава на рамото на Луиджа и тихо ридае. К. Христов, ИБ, 70.
3. В съчет. с очи, поглед. Насочвам, премествам очи, поглед надолу, обикн. за да погледна нещо. Огледа се на всички страни и се ослуша. Никакъв звук. Сведе очи пред краката си и върху песъчливата почва видя следи от бос човешки крак. Д. Цончев, П, 146. Боби се опита да заговори за вчерашните състезания, но баща му го погледна строго, после сведе поглед към ножа в ръцете му и каза: – Много масло мажеш на хляба си, Боби! Ал. Бабек, МЕ, 84. Вдигаха те очи по опосканите склонове и като спираха на голите върхари, питаха умислени: – Ами зимата... като навеят преспите? В отговор други свеждаха погледи към селото. Ст. Даскалов, БМ, 29. // В съчет. с очи, поглед. Насочвам очи, поглед надолу, предизвикан от някакво чувство, напр. вина, срам, отчаяние и др. Тате и калфата прихнаха в смях, само аз, засрамен, сведох очи пред себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. – Кърколовци ми изпиха кръвчицата за лъжливи борчове. Взеха ми най-добрия имотец. Кой сега да гледа двете сирачета? Мъжете сведоха виновно погледи. П. Здравков, НД, 157. Всеки се учи, живее с надежда – / утре от срам да не свежда очи. Цв. Ангелов, НП, 68.
4. С предл. до, към и съществителни за количество и качество. Довеждам, променям, намалявам нещо голямо до по-малко, представям нещо сложно като по-просто, нещо висококачествено – като по-нискокачествено. Една нова теория за Възраждането го окастря от революционно-политическата борба и го свежда само до просветата. Г. Бакалов, Избр. пр, 117. Друмев свежда правописа на Бозвели към усвоения от редакцията по-прост и лесен правопис. М. Арнаудов, БКД, 219. – Аз имам за правило да свеждам риска до единица, като се стремя да го довеждам дори до нула. А. Гуляшки, Л, 383. България се задължавала още да сведе армията си до 20 000 души. Ист. VII кл, 129. Буржоазнорепубликанският строй свеждал до минимум влиянието на дворцовоаристократическата култура. Хр. Ковачевски, СК, 43.
5. Книж. Разпространявам, обявявам някаква информация, заповед, документ и под. до определени лица, организации, за да бъдат уведомени, да им бъде известно тяхното съдържание. До бригадата беше сведена заповед тя да бъде отрязана. Научил за тази заповед, техническият тръгна с наведена глава към липата, сякаш се боеше да я погледне. Строит., 2009, бр. 18, 2. свеждам се, сведа се страд. Под звуците на „Вий жертва паднахте“ хилядното множество пада на колене, свеждат се ниско националните и бойните знамена.
СВЀЖДАМ СЕ несв.; сведà се св., непрех. 1. Навеждам се, наклонявам се надолу; привеждам се. С майчинска нежност тя се свежда над мъртвия. Бл. Димитрова, Л, 286. Старецът се изправи. После раменете му отново се сведоха и с безизразен глас запита: – Какво трябва да направя? О. Бояджиев, П, 120. Свежда се [бабата] настрана и земва цвете. В. Друмев, И, 8. Ту над стан се свеждаш, / и совалка от ръце ти / като птичка златна хвърка. Ем. Попдимитров, К, 112. Сведе се Милка да пие, / да пие воду студену. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 128. // За стъбло на растение, клон и под. – наклонявам се надолу или настрани. Зрели класове се свеждаха над напечената земя. Н. Тихолов, ДКД, 30. Вали, вали [снегът], високи преспи трупа, / виж сливата се свела – ще се счупи. Н. Фурнаджиев, СП, 24. О, тая жажда – / по-страшна от самата смърт... / А клончетата – как се свеждат. / Трептят зелените листа / и тъй примамливи и свежи / кристални капчици блестят... В. Георгиев, ПП, 79. ● Обр. Понякога проблесне лъч. / Но то е миг и дваж по-черна / над тебе вечерта се свежда. Е. Багряна, ЗМ, 26. И тиха душата се свежда, / и шепне смирен благослов. / Сред водната шир се оглежда / сънят на безсмъртна любов. Н. Лилиев, Ст 1932, 52.
2. За глава, лице и под. – наклонявам се, отпускам се напред и надолу. – Аз не съм виновна, Динчо, – шепне Харитина през сълзи, – не съм виновна. И главата ѝ се свежда все по-ниско. А. Каменова, ХГ, 129. Той [султанът] се спря за миг, вторачи очите си в дъната на фесовете, които се бяха свели пред него. Ст. Дичев, ЗС II, 668. // За очи, поглед – насочвам се надолу. Двамата напрегнато замълчаха. Очите им се сведоха към пода. Д. Добревски, БКН, 78. Старата мълчеше свита, загледана в звездното лятно небе. Погледът ѝ се сведе бавно и се спря върху двата комина на Трифоновата къща. Г. Караславов, Т, 50.
3. Обикн. с предл. до, към. Представям се, изразявам се в нещо; заключавам се, състоя се. Той [дядо Антип] не мислеше вече за нивите и ливадите, животът му се свеждаше до мисълта ще умре ли, или ще оздравее. Ил. Волен, БХ, 78. Ролята на катализатора се свежда до активиране на реагиращите вещества. Хим. VII кл, 38. И в красноречието, както във всичките проявления на художествения дух, всичко се свежда към естествената дарба. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2, 15. Дейността на станцията се сведе до събиране на сведения за намерените у нас птици, опръстенени в чужбина. Δ Главната теза на авторите на книгата се свежда до това, че съотношението на силите в съвременния свят се е изменило коренно.
◊ Свеждам / сведа глава (чело, врат). Обикн. пред някого или пред нещо. Разг. Отстъпвам пред някого или пред нещо, без да се съпротивлявам; покорявам се, примирявам се, подчинявам се. Млад беше още, старите чорбаджии не му даваха път, но той беше още по-упорит и сполучи да вземе място в общината още на първия избор. Не свеждаше глава пред никого. Д. Талев, ЖС, 122. Аз направих всичко, що можах да направя за отмахване на злото, не остава, освен да сведа врат пред неумолимата съдба и да свърша, както не желаех. К. Гълъбов, ПРС, 99. Пред егоисти, нови господари, / глава не сведох, нито ще сведа. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 116. Свеждам / сведа нещо до знанието на някого. Книж. Уведомявам някого за нещо. Указанията са сведени до знанието на всички ловни сдружения. Гора, 2019, бр. 3, 19. Свеждам / сведа до нула нещо. Книж. Унищожавам, премахвам нещо напълно. Вероятността за авария е сведена до нула.
СВЀЖДАМ2, -аш, несв.; сведà, -èш, мин. св. свèдох, прич. мин. св. деят. свел, св., прех. 1. Етногр. При традиционния български сватбен обред – събирам младоженците за първата им брачна нощ и им давам наставления, напътствия за акта; свождам2. Тази семейна двойка само свежда младите. ДЕФЕП, 275.
2. Остар. и диал. Събирам хора заедно, на едно място; свождам2. Не за добро свеждаше случаят в тоя нощен час четиримата тия млади, които бяха тъй различни помежду си. А. Страшимиров, ЕД, 38. Различни обстоятелства или еднакво желание и у двама ни да бъдем полезни на рода си, ни сведе и сближи като братя. АНГ I, 233. Мома, видях я ази / пленителна и проста. / Съдбата сведе нази / (години има доста). Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 139.
3. Остар. и диал. Посреднича за събирането на две лица за извършване на полов акт помежду им. Но не тя е объркала дъщеря си, не: тя не била сводница! Това у евреите не можело. Защото законът не давал жена да свежда любовници. А. Страшимиров, ПР, 242. свеждам се, сведа се страд.