свидѐтелство - единствено число, нечленувано свидѐтелството - единствено число, членувано свидѐтелства - множествено число, нечленувано свидѐтелствата - множествено число, членувано
1 документ - удостоверение - уверение - свидетелство 2 свидетелство - диплома 3 потвърждение - доказателство - свидетелство (книж.)
СВИДЀТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Официален писмен документ, с който се удостоверява нещо; удостоверение. Едно свидетелство, издадено от италианското Министерство на войната, установява участието му [на Д. Общи] във „военния поход“ през 1866 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 225. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителката Сълза Младенова дописваше свидетелствата на децата. Елин Пелин, Съч. II, 111. – Отнет ми беше талонът от свидетелството за правоуправление под предлог, че съм употребил алкохол. Тарас, ТМ, 96. Вложителят получава специално поименно свидетелство (бордеро) за книжата с обозначение на номерата им. Бълг., 1902, бр. 483, 1. Брачно свидетелство. Свидетелство за венчание. Свидетелство за правоспособност. Свидетелство за съдимост. Свидетелство за дарение. Свидетелството за професионална квалификация.
2. Нещо (документ, разказ на очевидец, исторически, научен или литературен източник и др.), което потвърждава, удостоверява някакви събития, факти и под. Той показва с писмени и други свидетелства, че наистина „се организуваше тогава чета“. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Въпросната дата косвено се потвърждава и от две документални свидетелства. Ив. Унджиев, ВЛ, 44. Добросъвестността и обективността, с които Дринов е разяснявал наченките на българската народност, са се долавяли и в труда му върху историята на българската черква. И тук той е градял върху пръснати навред и непокътнати по-рано от други изследвачи свидетелства. М. Арнаудов, БКД, 67. Българите, по свидетелството на най-верните списатели, са простодушни, ученолюбиви. Бълг., СбПер. п II, 61. Беше направил много чудеса за знамения, че Той беше Месия, и те сами ако не бяха ги видели, трябуваше да веруват свидетелството на другите. КТЕМ, 233. Исторически свидетелства.
3. Книж. Факт, който е доказателство за нещо, от който се съди за нещо. Останалата част от облеклото му беше явно свидетелство на нуждите, в които живееше тоя отверженик на обществото. Ив. Вазов, Съч. VII, 151. Всяко негово повествуване е свидетелство за неизмеримата му любов към земята, която го е откърмила, която той прославяше с всяко слово на перото си. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Показани за първи път, моливните и акварелните скици са свидетелство за смелите и оригинални търсения на Майстора, за творческия път, по който той стига до своя ярко изразен личен стил. НМ, 1963, бр. 94, 3. Красноречиво свидетелство.
4. Юрид. Показание на свидетел в съд. Идеше му на ума да се откаже от всякакви показания пред съда. Виждаше сега, че неговото свидетелство съвсем не ще бъде в полза на Андрея. Щеше да се разбере и докаже, че не Куция му е подорал нивата, а наопаки, той е подорал нивата на Куция. Й. Йовков, ПК, 160-161. С целия си авторитет той ме защити. Съдът ме оправда. Аз никога няма да забравя това негово свидетелство. Мл. Исаев, СбАСЕП, 236. „Марийо, вината ти е очевидна, каза изпитателят, всичките свидетелства са срещу ти.“ X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 28.
5. Рел. Показване, доказване на вярата в Бога чрез постъпките, делата на даден човек. Не само смирените и бедните бяха които се осмеляваха да дадат свидетелство за Христа всред презрение и страдания. И в княжеските зали на замъците и дворците имаше благородни души, които уважаваха истината повече от чина, формата, а даже и живота. ВБХС (превод), 172.
◊ Кръстително (кръстно) свидетелство. Остар. Кръщелно свидетелство. И подадат заявленията си със следните документи: кръстително свидетелство, от което да се вижда, че не са по-млади от 14 и по-стари от 18 години. БД, 1909, бр. 13, 1. Изпратеният ученик трябва непременно да се снабдява с тия: а) Кръстно свидетелство, дадено от настоятелството на черковата, дето са е кръстил. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Лъжливо свидетелство. Остар. и диал. 1. Свидетелство, удостоверение, документ с невярно, фалшиво съдържание. Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство върху състоянието на здравето и възрастта му, за да го употреби пред когото и да е, наказва се: с тъмничен затвор до три години. СбДЗК, 1047. 2. Лъжесвидетелство. Който направи лъжливо свидетелство за или против някой обвинен за злодеяние, туря ся в привременни окови. Ив. Чорапчиев, ЦНЗ (превод), 53. Майсторско свидетелство; свидетелство за майстор. Свидетелство за правоспособност на майстор занаятчия, получено след полагане на изпит. Под опушеното стъкло след известно взиране можеше да се види майсторско свидетелство, издадено на името на ковача от Врачанската занаятчийска камара. Й. Радичков, СР, 106. Еснафското сдружаване е длъжно да снабди със свидетелство за майстор всяко лице, което представи свидетелство за свършване на някое специално училище, дипломът на което е признат от Министерството като равносилен със свидетелство за майстор. Хр. Даалиев, ТИА, 122. Махленско свидетелство. Адм.; Махаленско свидетелство. Остар. Адм. Документ, удостоверяващ нещо и подписан от махленци, който служи пред органите на властта. Едни я изкарвали 15, други 16, трети 17-годишна. А Стефанов се сдобил с документ, издаден въз основа на махленско свидетелство, че годеницата му била 18-годишна. М. Кремен, РЯ, 210. Нужно бе [за паспорт] махленско свидетелство, бирническо, поръчители, че искателят е верен на падишаха. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Комисарите удостоверяват махаленските свидетелства за семейното положение и материалното състояние на просителите. СОВ, 1893, бр. 11-12, 3. Медицинско свидетелство. Документ, издаден от лекар или здравно заведение, със сведения за здравословното състояние на дадено лице. В съда се яви мъжът ѝ и представи медицинско свидетелство за болестното състояние на жена си. Н. Каралиева, Н, 113. – Имаш ли медицинско свидетелство? Че ти може да си болен и да заразиш цялото село. Й. Йовков, ПГ, 203. Метрическо (метрично) свидетелство. Остар. Документ, свързан с метрика2, с удостоверяване на раждания, бракове и смърт. Прошението трябва да се придружава от следующите документи: а) метрическо свидетелство. Пряп. 1903, бр. 13, 4. Родителите на децата са длъжни да представят метрическо свидетелство. Просв., 1904, кн. 9-10, 494. Рождено свидетелство. Остар. Свидетелство за раждане. Кристина бе открила рожденото свидетелство на детето. Било е момче. Т. Трифонов, ЖД (превод), 160. Свидетелство за бедност. Остар. Документ за лошо материално положение, издаван в миналото у нас, който е служел за освобождаване от данъци, държавни такси и пр. Баща му нямаше пари да го издържа, а понеже все пак вземаше някаква заплата, не би могъл да извади и свидетелство за бедност, за да не плаща учебни такси. П. Спасов, ХлХ, 83-84. Ученички, ако притежават от общината си свидетелство за бедност, преподават им се уроци безплатно. ЖС, 1896, кн. 12, 94. Свидетелство за зрелост; зрелостно свидетелство. Диплома, удостоверение за завършване на средно образование. Георги получава свидетелство за зрелост, снима се със зрелостниците на гимназията и получава от баща си Библия с посвещение: „На Георги при встъпването му в живота след завършването на средното си образование“. Гео Милев, Съч. V, 2007, 410. Директорът раздаваше зрелостните свидетелства на завършилите гимназията. Д. Спространов, С, 202. Свидетелство за раждане. Официален документ, издаван от съответните власти на новородено с неговите административни данни (име, дата на раждане, имена на родителите и др.); акт за раждане. – Поискайте да ви изпратят първо свидетелство за раждане, иначе не можем да ви издадем удостоверение – рекла полицията. Станислав писал в Познан и поискал свидетелство за раждане. З. Калчев, КМ (превод), 177. Свидетелство за св. Кръщение; кръщелно свидетелство. Документ за приемане на християнско кръщение от лице, в миналото използван като удостоверение за датата на раждането на лицето и за родителите му. В свидетелството му [на Киро Узунов] за „свето Кръщение“ пишеше, че е роден на 22 декември 1877 година в Малко Търново от родители Русин Мечев и съпругата му Мара Мечева. П. Маджаров, СЗ, 60. Чужденец, който иска да добие разрешение, за да установи своето постоянно местожителство в България, трябва да подаде молба за това в Министерството на правосъдието, придружена от кръщелните свидетелства за него и баща му. СОВ, 1916, бр. 39, 3. Свидетелство за смърт. Документ, изготвян от оправомощено медицинско лице, чрез който се удостоверява настъпила смърт на лице и се посочват нейните причини. Не се разрешава задочно издаване на свидетелство за смърт, без лично лекарят или фелдшерът да е установил, че даденото лице е починало. Ст. Раданов, СМ, 310. Училищно свидетелство. Остар. Документ за завършен клас. Тате, като взе от сестра ми училищното свидетелство, поразгледа го и после го даде на мен да прочета бележките. Г. Белев, ПЕМ, 91. Когато свършат курса на науката си, возпитаниците са дължни да поблагодарят на своите учители, да дойдат във Виена и да понесат сами последньото си училищно свидетелство на Дружествения съвет, който им насочва места за учителствувание. Знан., 1875, бр. 20-21, 332.