свобо̀дно -
1 неограничено - свободно - безпрепятствено 2 самостоятелно - свободно - независимо 3 безгрижно - свободно - охолно - волноВиж повече4 естествено - свободно (прен.) - непринудено 5 свободно - независимо - волно 6 свободно - освободено
СВОБÒДНО нареч. 1. В условия на свобода (във 2 – 4 знач.), при отсъствие на чужда политическа власт или на строги ограничения и контрол върху обществено-политическия живот. Противоп. робски.
Депутатите идват в Народното събрание не за да съобщят вече установеното желание на своите преки упълномощители, но идват, за да решават и гласуват свободно, съобразно със сегашното си мнение. Л. Владикин, ИТК, 237. Стремежът към народна просвета води към борби за духовна свобода – борби за правата на българската народност да се учи на своя език, да се развива свободно, да има както свои училища, тъй и своя черква и свое духовенство. Б. Пенев, БЛ, 182. Обстоятелствата не ни позволяват да излагаме мнението си свободно. НГл, 1932, бр. 100, 4.Виж повече2. Без ограничения, забрани, принуда в нечия дейност, действия. Високата порта се задължавала да закриля църквите, които френските ордени притежавали в Цариград, Смирна, Александрия и други градове на империята. На французите от болницата в Галата се разрешавало да четат свободно евангелието. Хр. Несторов, БЕС, 49. И ако [писателите] рекат да се „освободят“ от себе си, т.е. да забравят своя произход, минало, душевен опит, биография и т.н., те престават да творят свободно, губят себе си, творчеството се превръща за тях в принуда, те започват да творят по тезиси и предписания, а не по вътрешно предразположение. Кр. Куюмджиев, КЛЖ, 93. Аз писах много пъти на Комитета и военния министър, като им казвах: „Оставете да се извършат свободно изборите, инак последствията ще бъдат много неприятни“. Ст. Байданов, НМ (превод), 49. Вестникът се разпространява свободно. Свободно достъпни електронни ресурси.
3. Според своята лична воля, според собствените си разбирания, без съобразяване с чуждо мнение. Какво ще рече да бъдеш член на едно общество и да работиш за него, освен да въплътяваш своите нравствени убеждения, да действаш свободно? Стр, 1927, бр. 12, 2.
4. Без ограничения, препятствия, пречки. Сега тя се пробужда като орел и като него волно, свободно хвърчи в безконечното пространство. Ив. Вазов, Съч. XXIІІ, 106. На камбанарията нямаше никой, а тежките камбани се люлееха силно, свободно, леко и биеха самички. Елин Пелин, Съч. IV, 52. Кошът за кукуруз не трябва да лежи на земята, ами да е повдигнат, за да минава свободно вятърът отдолу и да го проветрява. Й. Радичков, СР, 129.
5. Без затруднения, без усилия, с лекота. В трети [гимназиален] клас учениците се учат да прилагат това. което са усвоили в първите два класа, учат се да общуват свободно на различните езици. Ив. Русев, ТМБВ, 207. Компанията ми се състои от четирима турски студенти и един български младеж, който е бил на гурбет в Турция и говори свободно турски език, а с мен на български. Гр. Григоров, КТ, 23. В килийните училища малцина можели да четат и пишат свободно. Наричали ги „граматици“. О. Халембаков, ДЕ IX (2), 18.
6. Непринудено, естествено (в 3 знач.). Противоп. сковано. Нона всякога беше се държала свободно, но сега беше ѝ хрумнало да прекалява, да се покаже дори не такава, каквато си е. Й. Йовков, ЧКГ, 229.
7. Без плътно обгръщане на тялото, без прилепване към него. Дрехата пада свободно и меко на гънки около фигурата. Пл. Петров, ИВБ, 426.
8. Като междум. Воен. Команда, която отменя командата „мирно“, като с нея се позволява да се застане в по-отпуснато положение на тялото и при свободно положение на тялото и ръцете. – Строй се, да видим кои са тук – тихо изкомандва той. Настана мъчителна тишина. Батарейният забрави да даде „свободно“. В. Ченков, ПС, 105. Дадената команда „свободно“ преустанови тържествения час. Д. Вълев, З, 15.
◊ Давам свободно. За телефон – издавам сигнал, който показва, че има свободна линия за разговор или че избраният абонат не се обажда. Телефонът дава свободно в продължение на минута и тя точно се готвеше да затвори, когато някой вдигна и каза „ало“ с американски акцент. А. Георгиев, Ц (превод), 148. Дишам свободно. Живея, бeз да съм зависим от някого или нещо, без да бъда ограничаван или притесняван от някого или нещо. Недоразуменията ми с другите не изчезнаха – дори се поувеличиха малко, но вече аз дишам свободно. Посрещам всички случки с едно ново спокойствие. Ал. Вутимски, СНГ [еа].