сво̀йски - множествено число, нечленувано сво̀йския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сво̀йският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сво̀йска - единствено число, женски род, нечленувано сво̀йската - единствено число, женски род, членувано сво̀йско - единствено число, среден род, нечленувано сво̀йското - единствено число, среден род, членувано сво̀йските - множествено число, членувано
СВÒЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, характерен за приятели, за близки, свои хора; приятелски, фамилиарен, непринуден. Противоп. хладен, отчужден
. – О, това бил наш Найден! От колко дена си при нас, бе Найдене! Найден се взря в следователя. Той не си спомняше да го е виждал някога и свойското му държане го зачуди. О. Бояджиев, П, 79. Той ми се усмихна приветливо, посочи ми един стол да седна. – Какво кафе ще вземеш, бай Стояне? – запита ме той с един такъв свойски тон, сякаш от деца още бяхме играли с него на жмичка и прескочикобила. А. Гуляшки, Ч, 55. Хората го гледаха с любопитство и със свойски усмивки. Ем. Манов, ДСР, 307. – А вие, майко? Все заета с тенджерите? Опитвате супата. Така прави добрата домакиня. Тези свойски отношения извикваха усмивка у старицата, чиито зеници изпускаха искри над набръчканите ѝ бузи. П. Пройкова и др., КМП (превод), 304. Поздрави ни със свойско кимване. Свойски разговор.Виж повечеСВÒЙСКИ. Нареч. от прил. свойски; приятелски, фамилиарно, непринудено. Противоп. хладно, отчуждено. – Седни да пиеш бира – свойски рече Виктор Ефимич. – Ужасна жега, а? Д. Димов, Т, 632. Изведнъж свойски я запита: – Вие винаги ли живеете така самотно? Въпросът му я сепна. Навлязъл бе в интимния ѝ свят. М. Грубешлиева, ПП, 137. Стаменова любопитно поглеждаше ту офицера, ту мъжете, с които той така свойски се поздравяваше и разговаряше. Б. Несторов, СР, 54. Като дойде, той прегърна татко съвсем свойски и с разтреперан глас каза, че старото поборничество не се забравя. Ем. Манов, ДСР, 242. Кимвам свойски. ● Разг. С предл. по. В готварницата твърде по свойски влязоха трима души, поздравиха се с Парашкева. А. Гуляшки, Л, 93. Отнякъде изскокна Симо, хвърли се към Янко и двамата по свойски си плеснаха ръцете. Ем. Коралов, ДП, 171.