сга̀н - единствено число, нечленувано сганта̀ - единствено число, членувано
СГАН, сгантà, мн. няма, ж. 1. Презр. Безредно събрано множество от хора; тълпа, паплач, сбирщина.
Към края на едни сенчести алеи беше се струпал няколко хиляди души народ при един павилион. Между всичката тази сган аз не видях ни един мъж, ни една жена лошо облечени. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50. Селим забеляза, че кипва пак отвратата му към еничарите, тази разпасана сган, която не виждаше по-далеко от казана и платата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 489. Мълчи народа! / .. / намръщен само с глава той сочи / на сган избрана – рояк скотове, / в сюртуци, в реси и слепци с очи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.Виж повече2. Презр. Многобройна въоръжена тълпа, банда или войска, която безчинства, граби, убива; орда, пълчище. – Идете си в стана, дръзки българи, и кажете на своя хан, че трябва да извлече по-скоро из Галия сганта си! Н. Райнов, ВДБ, 46. Те ще паднат, но честно, без страх – / кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Най-после сганта се по къщите пръсна – / по обири пръсна се тя. К. Христов, ВС, 16-17.
3. Разг. Множество дребни животни или насекоми. Там [в тайгата] има толкова много комари. Дребни, едни такива микроскопични. Сган. К. Кюлявков, СПП, 82. Завечеря си богато / веселата миша сган / и съвсем не чу, когато / се промъкна [котаракът] Рамадан. СбX, 85.