сго̀да - единствено число, нечленувано сго̀дата - единствено число, членувано сго̀ди - множествено число, нечленувано сго̀дите - множествено число, членувано
СГÒДА ж. 1. Разг. Удобен, подходящ случай, момент.
Лазар Глаушев намери сгода да му пусне в шепата две лири. Д. Талев, И, 92. Като ми падне сгода, ще вляза и в хамбара му и ще дигна половината от житото му. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 338. Дали не търси сгода да се приближи до мене, за да забие ножа си в гърба ми? П. Бобев, К, 32. През есента и зимата от лова бях събрал зверски кожи. Исках да ги продам в Търновград и чаках сгода да замина. Ем. Станев, А, 140. // Остар. и диал. Възможност. Той гореше от желание да отмъсти за баща си при първа сгода. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 105. Разговорите с княза, в които всеки участвуваше по свой начин, дадоха сгода на Рилкова да си позволи по-голяма волност към Вера Игнатиевна. Той улови мълчаливо ръката ѝ под масата и я стисна. Ст. Чилингиров, ШБП, 167. На въпроса за развитието на темите, с който е свързан въпросът за психологията на г-н Страшимирова като писател, ний ще се повърнем при сгода. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 265.Виж повече2. Остар. и диал. Обикн. мн. Удобство, добри условия; сгодност. Противоп. несгода. Хубаво е да се разделиш временно от привичките си и сгодите си, от мекото си легло, в което лежиш, от вестниците – та да се помориш и почупиш по лоши планински пътеки, по урви и долове. Ив. Вазов, Съч. ХV, 133. Аз даже мисля, че българските манастири трябва да си останат български, каквито са си били през векове, и да запазят оная си странна прелест на първобитност и диващина, каквато се е отпечатвала дълбоко и чаровно в спомените на нашите наивни детски души, неблазирани от сгодите на цивилизацията. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 52. Отказва се [Л. Толстой] от сгодите на богатия живот, почва физически да работи, облича се в просто облекло. БСб, 1908, кн. 8, 502. Към множеството сгоди на читалнята на последно време е прибавено и електрическо освещение; по този начин занятията сега се продължават до 8 часа вечер. Христом. КМ I, 40. // Остар. и диал. Благополучие, отсъствие на неприятности, беди. Противоп. несгода. И сега пак няма да отмина, без да те попитам съгласна ли си да делим с тебе живота със сгоди и несгоди? Н. Попфилипов, РЛ, 72.
3. Остар. и диал. Изгода, полза, преимущество. – Ний кръв проливахме, човешки души затрихме... А защо това, братя – вече в някакво изтупление заговори той, – каква сгода нам от това? Ни роби пленихме, ни кой знае каква плячка ще делим помежду си. Ст. Загорчинов, ДП, 404. – В село твоите другари до един си издигнаха нови къщи. А ти ужким си голям човек, пък се вреш в тоя кокошкарник. Па така де... Ако за своята сгода не мислиш, мисли за децата. Ем. Манов, ДСР, 426. Новата [митническа] спогодба дава значителни сгоди на Германия. БПр, 1894, кн. 6, 225. Русо с демократическа гордост презира сгодите и блясъка на светското поприще, кое е увличало мнозина от предните хора в онова время. Ч, 1871, бр. 7, 210.
4. Диал. Сговор (в 1 знач.), разбирателство, съгласие; мир1, мирба, погода1, погодба1, разбор, разбория, слога. Тежеше му това, дето в къщата им няма сгода. „Не знаех, че мама била толкова лоша жена“ – рече си той с горчивина. Г. Караславов, Тат., 40. – Когато в една къща няма сгода, в нея нищо не е хубаво. К. Петканов, БД, 160.
◊ На сгода. Разг. 1. На удобно място. И кухнята в новия конак беше на сгода, прилепена към него, та Фатма не трябваше да притичва както по-рано трийсет пъти на ден през двора. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 430. Ния мушна във вътрешния джеб на палтото му една малка кесийка. – Вътре са десет половинки лири. Да ти са на сгода. Д. Талев, ПК, 573. 2. Удобен случай. Искаш да кажеш, че аз най-напред трябва да цапардосам моя хубостник ли? И това го направям. Само да ми дойде на сгода, направям го, ей Богу. Ст. Чилингиров, РК, 281. По същия начин постъпваше Дочо и със всички общински приходи и общински средства, щом като му паднеше на сгода. Т. Влайков, Съч. III, 142. Не ми е по сгода. Разг. Не ми се харесва, не ми се нрави. Подир това поискала да си легне на някое от леглата, защото била много уморена, но никое легло не ѝ било по сгода: едно било много дълго, друго – много късо, докато най-сетне седмото ѝ прилегнало. А. Разцветников, СДП (превод), 9. Нито тихата учудена покорност на невестата, нито палавината на невръстните мои и братови деца ми бяха по сгода. П. Спасов, ГЛЗЗ, 84. Сгода ми е; на сгода ми е. Разг. Удобно ми е. – Сега ми е сгода да ти благодаря, че навреме ни измоли от тъмницата. Както бяха ни подхванали, щяхме да оставим кости там. М. Смилова, ДСВ, 226. Натоварихме от там дръвчета. А на другия ден барабанът удари да ги садим. Отидохме в общината, ударихме го на молба. Тъй и тъй, думаме, не ни е на сгода сега, не можем да си оставим работата, трябва да се оре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187.