сгу̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време сгу̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време сгу̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време сгу̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време сгу̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време сгу̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време сгу̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сгу̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сгу̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сгу̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сгу̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сгу̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сгу̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сгу̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сгу̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сгу̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгу̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сгу̀швайки - деепричастие сгу̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сгу̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сгу̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сгу̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сгу̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгу̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сгу̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгу̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сгу̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сгу̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сгу̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сгу̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сгу̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сгу̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сгу̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сгу̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сгу̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сгу̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СГУ̀ШВАМ, -аш, несв.; сгу̀ша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. с глава, лице. Привеждам, навеждам глава, лице и ги приближавам към раменете си със силно свиване на шията при студ, страх, неудобство и под.; гуша1. Димо се огледа, видя налягалите войници. Без да иска, и той сви шия, сгуши глава в шинела си. К. Петканов, МЗК, 94-95. Замръзнувахме, когато чуехме заптиетата и арнаутите да минуват като фурии покрай стаята, и сгушвахме лицата си в дрехите. К. Величков, ПССъч. I, 35.Виж повече2. Обикн. с друго същ. с предл. в, до и др. Притискам нежно и прикривам глава, лице, нос и под. до някого или до нещо, търсейки утеха, закрила, обич и под.; гуша1. Ангелика се облегна на него от внезапно обзела я премала, сгуши глава на гърдите му, спотаи се. Д. Талев, ГЧ, 319. Тя се обърна към него, улови се за раменете му, като да се боеше, че вихрушката ще я отнесе. И сгуши главата си до гърдите му. А. Гуляшки, Л, 403. Един старец, седнал в къта до огнището, грееше ръцете си. Свито в скута му, петгодишно дете беше сгушило лицето си до старческите гърди. М. Марчевски, П, 14. Никола протегна ръка и докосна малките ѝ пръсти. Тя сама събра пръстите си и ги сгуши на топло в неговата шепа. К. Петканов, В, 143. Отвътре на кравая са навързани конете, сгушили глави един до други, покрити с дебели тежки чулове. Ст. Чилингиров, ХНН, 81.
3. Притискам нежно до себе си, обикн. малко същество, за да го стопля, прилаская и под. Дъщерята на чичо Трифон коленичи, сгуши в шепите си папунячето и започна да го оплаква жално-жално. К. Момчилов, ЗК, 81-82. Майката сгуши детето си. сгушвам се, сгуша се страд. от сгушвам в 3 знач.
СГУ̀ШВАМ СЕ несв.; сгу̀ша се св., непрех. 1. Свивам силно шията си, за да приближа главата си до раменете, като обикн. навеждам, прегърбвам цялото си тяло, при студ, страх, срам, неудобство и под.; гуша се. Взе да трепери от студ и се сгуши в балтона си. Д. Ангелов, ЖС, 514. Срещнеш го на пътя – сгушил се, прегърбил се, заклатил се едва-едва с тояжката в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 117. – Е, та аз, за добро ужким... – сгуши се виновно майката. Ст. Даскалов, ЕС, 194. Когато влезе в залата, някак се сгуши от стеснение. М. Грубешлиева, ПП, 152. // За птица – пъхвам глава под крилото си, за да заспя; гуша се.
2. Обикн. с предл. в, до, под и др. Свивам се някъде или се притискам до някого или нещо, като привеждам, прегърбвам тялото си, обикн. за да се стопля; гуша се. Умората унася за миг, но остри ледени тръпки отново ме разбуждат и колкото и да се сгушвам под завивките, не мога да се стопля. Л. Александрова, ИЕЩ, 40. Людмила се наведе над огъня, раменете ѝ затрепераха. Тя се прозина, сгуши се на столчето, наведе глава. А. Гуляшки, СВ, 227. Най-после уморени от всичко преживяно през деня, те се дръпнаха навътре, сгушиха се пак един до друг и заспаха. Елин Пелин, ЯБЛ, 93. Райчо и кучето се сгушиха, за да им бъде по-топло. Д. Габе, МГ, 20.
3. Обикн. с предл. до, в. Притискам се нежно до някого или нещо, за да намеря утеха, закрила, обич и под.; гуша се. Аз играя с децата на гърне, на гоненица, но се уморявам и се сгушвам до мама. Н. Каралиева, ЯЧ, 124. Тя се почувства безпомощна и слаба, сведе глава на гърдите му и се сгуши в него. Ив. Мартинов, СНУ, 19. Как ѝ се искаше да се сгуши до него, да се притисне до мъжката му снага. К. Петканов, ОБ, 247. Като обиколиха естрадата, [кучетата] Пирин и Хектор се върнаха при Васил и се сгушиха умърлушени в краката му. Явно беше, че страхът продължава да ги потиска. Ив. Планински, БС, 46.
4. Обикн. с предл. зад, до, в и др. Силно превивам, свивам тялото си и заставам някъде така, че да остана незабелязан; скривам се, спотаявам се, гуша се. Хаджи Смион се сгуши зад дебелия дънер на ореха; Хаджи Атанасия се затули зад Миронча, комуто бравото замръзна на устата; останалите зяпаха смаяни. Заптието повтори заповедта. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45-46. Тя се беше сгушила до плета на съседите и го гледаше оттам с полуотворени, неми уста. А. Гуляшки, Л, 40. Данко Харсъзина, винаги по-малко деликатен, позволи си (представете си!) да потупа бай Ганя по врата, но господин Балкански го стрелна така с очите си, щото Данко си сви опашката и се сгуши в едно кьоше. Ал. Константинов, Съч., 302. В сянката на крайпътната врата беше се сгушила баба Иванка. Тя беше на пост. Х. Русев, ПС, 144.
5. Прен. Обикн. с предл. в, всред, под. За неодушевени предмети – намирам се някъде почти незабелязан; скътвам се. На югозапад от тази колосална ограда се е сгушило подареното място, върху което ще се строи първия български университет. Ал. Константинов, Съч., 201. Велко мина бързо край порутения дувар и надникна в трема на воденичката. Тя се бе сгушила в клоните на високите и кичести орехи, грохнала под тежестта на големите четвъртити плочи. Ив. Мартинов, ПМ, 21.