сега̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано сега̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сега̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сега̀шна - единствено число, женски род, нечленувано сега̀шната - единствено число, женски род, членувано сега̀шно - единствено число, среден род, нечленувано сега̀шното - единствено число, среден род, членувано сега̀шни - множествено число, нечленувано сега̀шните - множествено число, членувано
Виж повече
СЕГÀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се извършва, протича или съществува сега, в момента; настоящ.
Един ден, като си припомниш сегашните тревоги, ще се чудиш, че си бил така непроницателен. Др. Асенов, СВ, 9. „Тати думаше, че трябва да купува млади волове, защото сегашните са много остарели и не могат да теглят кола снопи.“ А. Каралийчев, С, 293. Църквата изглежда вкопана в земята. И действително, подът ѝ се намира на около 3 м под сегашното улично платно. Ст. Михайлов, БС, 180. А там виси, уви, над масичката прашна / портретче на дете, / и в ясний поглед на невинност някогашна / сегашният ти ужас се чете. Хр. Смирненски, Съч. І, 33. На сегашното тържество да видиш ти, Тодорке, нашите велможи и големци... Какви са хубави. В. Друмев, И, 5. // Който сега, в момента, изпълнява някаква длъжност, който сега, в момента е някакъв. Сегашният агроном на русенската МТС Иванов и още някои юноши вървяха посред нощ по пътя от Басарбово към Русчук. С. Северняк, ОНК, 143. Сегашният пленник Тодор Комнин няма да засрами рода си. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 27.Виж повече2. Разш. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем; днешен, съвременен. Всички тия мисли се завъртяха в главата му за миг, като шума при есенна вихрушка, и той отново се върна в сегашния, реалния свят, в който живееше... М. Грубешлиева, ПП, 170. Господи Боже мой, колко мили сюжети ни дава сегашният живот!... Ал. Константинов, Съч., 107. – На сегашните сватби се канят най-близките. И. Петров, НЛ, 95. Ти имаш всички – смърт, живот и време, / сегашния и утрешния свят. Д. Пантелеев, ТЗ, 68. // Разш. Който е какъвто го знаем днес, в епохата, във времето на нашето съществуване (обикн. при съпоставяне с миналото); днешен, съвременен. След това се запътиха на север, за да уловят пътя, който завиваше в полите на Гарван и възлазяше по посока на сегашното Арбанаси. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 116. Петър Богдан (Деодат), софийски епископ, пише с дата 30 май 1653 година от Чипровци до конгрегацията дълго писмо, в което доказва, че сегашна София се казвала по-рано Сердика. А. Иширков, ГС, 80.
3. Като същ. сегашното ср. Разг. Времето, периодът, епохата, в която живеем; днешното. Той изтъква контраста между сегашното и миналото и в друго отношение. Б. Пенев, НБВ, 57. Стига веч, да забравим веч миналото и да ся радваме на сегашното; благодарете Бога, задето разпръснати и изгубени, той пак ви събра! Ил. Блъсков, ИС ІІ, 122. Миналото минало, сегашното да видим. П. Р. Славейков, БП І, 268. сегашните мн. Разг. Хората, принадлежащи към партия, власт и т.н., които управляват в момента; днешните. Онзи си имаше дарба, никому шапка не клатеше, а ти се подмазваш на сегашните. Рекли те, че ще ни изкореняват, и Вие хайдеее сега му е времето. Ем. Манов, В, 70.
◊ Сегашно време. Грам. (съкр. разг. сегашно като същ. ср.). Глаголно време, което показва, че действието се извършва в момента на говоренето. В българския език за основна форма на глагола се взема формата за сегашно време 1 лице единствено число на изявително наклонение, напр. чета. ГСБКЕ II, 1983, 13. Преразказването в сегашно време създава илюзията, че представяните събития протичат като че ли пред очите на разказващия в процеса на повествуването за тях. М. Георгиева и др., ПУТ, 38-39. Когато кажа: аз скачам, сякий разумява, как аз в тая суща минута скачам: и това е сегашно време. Е. Васкидович, ПП (превод), 81.