сеѝр - единствено число, нечленувано сеѝра - бройна форма сеѝрът - единствено число, членувано - пълен член сеѝри - множествено число, нечленувано сеѝрите - множествено число, членувано
СЕЍР м. Простонар. 1. Обикн. с гл. чиня и др. Гледане, наблюдаване на нещо без определена цел, от любопитство; зяпане2.
Гостите разгръщат по улиците на града своята гангстерска самодейност. В такива дни истанбулските граждани имат възможност да чинят сеир на твърде забавни сцени от американския начин на живот. Ив. Мирски, ПДЗ, 139. Дели Димо и Руси Лисичката това и чакат. Снемат лесата от колата, грабнат го за крака и ръце, разнасят го край казаните и го оплакват на умряло. Цяло село се събере сеир да чини. Чудомир, Избр. пр, 19.Виж повече2. Забавно, любопитно зрелище. Всеки се мотаеше уж случайно навън, наддаваше ухо, очакваше да започне сеирът. Защото никой не се съмняваше, че сеир ще има. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 478. На Тошко му домъчня, че такъв сериозен човек така бързо се е напил и ще прави сега сеир на другите. Т. Монов, СН, 19. Мухата хоро играе, / комарът сеир струваше. Г. Софиянец, П, 76.
3. Обикн. в съчет. с предл. за и с гл. съм, ставам. Посмешище, подигравка, смях. Защо са улови за въдицата на оная, та и тя сега да стане за сеир на другите? Т. Влайков, Пр. I, 32.
◊ Гледам сеир; гледам сеира някому. Простонар. Стоя безучастно и със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого, забавлявам се, развличам се с нещо, което е неприятно за друг. Тогава шофьорът го черпеше ракия след ракия, даваше си последните пари – така да му гледа сеира. Н. Драганов, ТМС, 86-87. – Хубава жена. Като я мразиш, защо я пускаш в къщата си? – Аллах, за какво? Как за какво? Да гледам сеир. Да гледам как мъжете се увъртат около нея. А. Дончев, ВР, 68. Не ще гледам сеир; сеир ли ще гледам някому. Разг. Няма да се церемоня с някого, ще накажа някого, както заслужава. Зад мен пристъпваше в целия си ръст Черкезинът. – Чакай – казва – да видиш как се пасат по чуждо... Ехей, пале ниедно, човек убивам за тоя имот, та тебе ли сеир ще ти гледам... Кр. Григоров, Н, 206-207.
– От араб. през тур. seyir.