сечиво̀ - единствено число, нечленувано сечиво̀то - единствено число, членувано сечива̀ - множествено число, нечленувано сечива̀та - множествено число, членувано
- 1. сечиво
- - Сбирам си/сбера си сечивата
Виж повече- - Събирам си/събера си сечивата
СЕЧИВÒ, мн. -à, ср. 1. Ръчно оръдие, занаятчийски или земеделски инструмент с острие, чрез който се извършват действия, свързани със сечене, рязане, пилене и под.
Кола, плугове, жътварки, какви не сечива и железарии бяха натрупани пред ковачницата. Й. Йовков, Ж 1920, 43. Една година ходих да работя в Германия, та като се върнах, надонесох разни сечива – пили, бръснач, брадва. Й. Радичков, ББ, 32. Ангел седна до работната маса на златаря. Върху нея бяха разхвърляни сечивата, с които майсторът изработваше своите гривни – малки длета. Д. Спространов, ОП, 45. В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката бяха наслагани в безредие резбарски сечива. Д. Талев, ЖС, 255. Каменни сечива.Виж повече2. Прен. Остар. Неодобр. Лице или група хора, които действат по чужда воля или в чужда полза; оръдие, маша. В мълчаливата битка на два интелекта патриарх Фотий диреше смирението на Борис и мирното, но вековечно привързване на България към Византия. Щеше ли той да стори от Борис свое послушно сечиво? Й. Вълчев, СКН, 525. България, скарана с Русия, му се явяваше като едно сечиво, за да брани Турция от руско нашествие към Цариград. С. Радев, ССБ ІІ, 495. // Разш. Прен. Остар. Неодобр. Средство за постигане на някаква цел; инструмент, оръдие. Търновската конституция стана едно ужасно сечиво на разрушителна идейна критика. С. Радев, ССБ І, 430.
◊ Гласовни сечива. Остар. Анат. Гласови органи, гласов апарат. Имам глас, с който приказвам. А на туй ми служи белият дроб, дихателното гърло, мъжецът, небето, езикът, зъбите, устните и ноздрите или дупките на носът: затуй тези части са зват гласовни сечива (органи). Т. Шишков, ПХ (превод), 5.