Основна форма: симпатѝчен - Прилагателно

Форми:

симпатѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано
симпатѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
симпатѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
симпатѝчна - единствено число, женски род, нечленувано
симпатѝчната - единствено число, женски род, членувано
симпатѝчно - единствено число, среден род, нечленувано
симпатѝчното - единствено число, среден род, членувано
симпатѝчни - множествено число, нечленувано
симпатѝчните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 привлекателен - приятен - симпатичен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 симпатичен - антипатичен
2 симпатичен - несимпатичен

Резултати от: Речник на българския език

СИМПАТЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който предизвиква симпатия (в 1 знач.), благоразположение, добри, приятни чувства с вида си или с други качества. Противоп. антипатичен.

Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. Можех да ги застрелям твърде лесно, но тия животни ми станаха толкова симпатични, че все отлагах. Ем. Станев, ЯГ, 84. Чак сега се вгледа в лицето му – то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка. Г. Манов, КД, 91. – Аз предполагам, че ви е известно, че на ваше име има улица в София. Симпатичният професор просия от радост и добави. – Да, известно ми е и съм трогнат от вниманието. ЛГ, 1935, бр. 282, 5. Този истински син на България [Стефан Караджа] колкото беше решителен на бойното поле, толкоз повече беше и симпатичен. НБ, 1876, бр. 53, 206. Симпатични момичета. Симпатичен момък. Симпатични деца. Симпатично животинче. // За качество, черта, проява и под. – който предизвиква симпатия, доброжелателност, добронамереност у някого. Ирина доби впечатлението, че госпожица Дитрих имаше оскъдно образование и упорит, но не много симпатичен характер. Д. Димов, Т, 97. – Какво лошо има в нейната симпатична слабост да доразвива по свое виждане впечатленията си от хората? Тарас, СГ, 117. Сравнявайки Алеко Константинов с Гоголя, той [Геземан] мисли, че Бай Ганьо като сатира на лоши и вредни български психични черти е един биологичен характер, който обаче не е лишен и от симпатични прояви. МПр, 1932, кн. 2, 161. С една особена лекота те [младите писатели] засягат трудни психологически сюжети. Разбира се – повърхностно. Симпатична е обаче смелостта им. Хип., 1925, кн. 8, 407. // Който буди интерес или привлича, предразполага с качествата, особеностите си. Лунната нощ, тихото море и тази смешна разправия, заради която ги бяха събудили, им се стори твърде симпатична и интересна, та да съжаляват за прекъснатия сън. Е. Кузманов, ЧДБ, 85. Ала тънката хармония на боите, излинели и смътни, леката несръчност на рисунката разкриват един извънредно нежен художник. Така изкуството му [на Дечко Узунов] е симпатично, близко до душата ни, родно. Изток, 1927, бр. 53, 1.

СИМПАТЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физиол. Симпатиков. Симпатичните нерви ускоряват сърцебиенето. Р. Бикс, ПНБН (превод), 330. Още в началото на научната си дейност Клод Бернар доказва, че дразненето на симпатичните нерви предизвиква усилена дейност на слюнчените жлези. К, 1965, кн. 8, 44. Симпатичният нерв (нервната система на органичния живот) се състои от жлези, отгдето излизат нервните влакна, които се разпространяват във всичките органи. ИС, 1930, кн. 6-7, 3.

Симпатична <нервна> система. Физиол. Симпатикус; симпатикова нервна система. Посредством нервите на симпатичната система чувството се отразява върху работата на сърцето, кръвоносните съдове. Псих. Х кл, 69.

СИМПАТЍЧЕН3, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет: Симпатично мастило. Особено мастило, при използването на което написаното не се вижда, а се проявява при нагряване или след обработка на текста с други средства; симпатическо мастило, химическо мастило. Козарев ми предаде шифъра, симпатично мастило и проявител, за да водя кореспонденцията с областния комитет на ВМРО(о) в София. Кр. Радонов, С, 82. Фактически тя [кореспонденцията] се считаше съвършено тайна, тъй като писмата винаги се пишеха с шифър, а по-важните такива – и със симпатично мастило. Ил, 1936, кн. 7, 10.

Виж повече