синтезѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време синтезѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време синтезѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време синтезѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време синтезѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време синтезѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време синтезѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време синтезѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време синтезѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време синтезѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време синтезѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време синтезѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение синтезѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение синтезѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие синтезѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие синтезѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие синтезѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие синтезѝрайки - деепричастие синтезѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие синтезѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие синтезѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие синтезѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие синтезѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие синтезѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие синтезѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие синтезѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие синтезѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие синтезѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие синтезѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие синтезѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие синтезѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие синтезѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие синтезѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие синтезѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие синтезѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие синтезѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СИНТЕЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам синтез (в 1 знач.), изследвам нещо чрез мислено обединяване на отделни елементи в едно цяло.
Процесът на възприятие се разделя по правило на два етапа: първият – анализ, и вторият – синтез. Отначало човек разглежда, сравнява, изучава, а след това обобщава, синтезира. Това става мигновено и не се осъзнава от човека. Д. Желева-Мартинс и др., ТК, 226. Крахът на модерното (механистично) схващане за света е довел мнозина мислители до схващането, че разумът може да анализира, но не може да синтезира или да стигне до някакви универсални истини. В. Петров, ОЕОС, 103. Дойдох до убеждението, че докато детето не умее да анализира и синтезира, а само познава цялостната форма на някои думи и отгатва непознати нему думи, то още не умее да чете. Затова обучението по четене почвам с устен и графически анализ, който едновременно се съпровожда и от синтез. ПП, 1938, кн. 2, 122. Херберт Спенсер – това беше велик всеобхватен ум, който изброди всичките пътища на човешката мисъл. Широчината и дълбочината на неговите познания, вещината му да анализира, синтезира и класифицира фактите поразяват човешкия ум. УП, 1903, кн. 12, 889.Виж повече2. Обединявам, съчетавам в едно цяло отделни същности, явления. Ако Г. С. Раковски се смята за пръв ръководител на революционната борба, то не е преувеличение да се мисли, че нейният пламък произлизал и от искри на църковната борба. Затова Раковски синтезирал двете идеи, борел се едновременно за политическа и духовна свобода. Ив. Снегаров, ЦНП, 46. // Обхващам, включвам в обединен вид отделни същности, явления. Митологията синтезира началата на религията (поради силната си обвързаност с обреда), на философията, езика, изкуствата. И. Ников и др., АЛ, 12. Ботевата поезия синтезира основните черти на възрожденската ни поезия и дава най-пълен израз на нейното място в общия развой на българската литература. К. Топалов, БВС, 28.
3. Извеждам, формулирам нещо като обобщение на различни данни. Без анализ на връзките, факторите, функционалните зависимости не бихме могли да синтезираме изводи, обобщения, икономически решения. Е. Касова, ФА, 166. Б. Пенев изследва самостоятелно и много задълбочено причините и предпоставките на Българското възраждане. Следвайки научната концепция на Ив. Шишманов, той синтезира много нови идеи и познания върху генезиса на българския ренесанс. Н. Генчев, БВ, 24. Той [Иван Вазов] вижда, че в обществото неправдите продължават. В остроумните двустишия на „Философия на съзвучията“ поетът е синтезирал богати и верни наблюдения над съвременния си обществен ред. Г. Цанев, СИБЛ, 169. // Представям нещо в обобщен, сбит вид, като извличам най-същественото. Великият пълководец Суворов е синтезирал военното изкуство само с три думи: „Окомер“, „Бързина“ и „Натиск“. Това бяха неговите основни принципи за войната и боя. Н. Янакиев, КЧ, 124. В своето академично слово „Физиката и човешката култура“ проф. Лалов синтезира в едно изречение главния урок на физиката: „Чудо не може да стане!“. Действително чудото означава нарушаване на природните закони. СФ, 1994, кн. 3, 56.
4. Хим. Получавам сложно химическо съединение чрез синтез (в 5 знач.). През 1861 г. руският химик А. Бутлеров синтезира първото захарно вещество. Хим. Х кл, 1965, 6. През 1856 г. Хофман, който се интересувал и от приложението на химията в медицината, размишлявал върху възможността да синтезира хинин – природно вещество, използувано за лечението на малария. Р. Бикс, ПНБН (превод), 26. 1856 г. – Уилям Перкинс синтезира първата изкуствена боя. П. Петков, ДВЕ, 32.
5. Биохим. За организъм, клетка и под. – произвеждам, образувам биологични вещества в резултат на биохимически процеси. Витамините са органични съединения, голяма част от които повечето животински организми не са в състояние сами да синтезират. Б. Койчев, Б, 30. Клетките непрекъснато синтезират белтъци. Те са необходими за изграждането на нови мембрани, нови структури и за протичането на всички процеси и функции. Биол. IX кл, 2005, 123. Клетките, които синтезират и секретират хормони, се наричат ендокринни клетки. Е. Янков, Ф IV, 587.
6. Спец. Създавам, генерирам звук, говор с помощта на специални програми, устройства. Имайки на разположение редица резонатори, ние можем да синтезираме звуци с най-различни тембри. Това е направил Хелмхолц в 1913 г., получавайки с помощта на своите резонатори отделните звукове на говора. Е. Георгиев, МА, 51. Съвременните компютри са в състояние да „изработят“ музика на базата на числена информация, която съдържа всичко за определен музикален тон. Машината синтезира звук, наподобяващ звука на съответни музикални инструменти. К, 1988, кн. 9, 28. В нашето време на необикновени изменения, развитие настъпва и в структурата на самата музика, в изпълнителските способности и изразни средства. Качествено нови изразни средства могат да се предоставят от апаратура, която синтезира звук и музика по електронен път. НТМ, 1980, кн. 9, 45. // Преобразувам писмен текст в реч. Машината се състои от две системи. Едната от тях разпознава печатните знаци, а другата синтезира думите. След като машината различи съставките на всеки знак, тя ги сравнява с библиотеката от съставки, вгнездена в паметта. На базата на тези данни синтезира човешката реч. К, 1980, кн. 3, 12. – Какво представлява този синтезатор? – Това е програма, която преобразува всеки електронен текст в естествена и разбираема българска реч. За подобни цели е приложим сървърният вариант на програмата, който е в състояние да синтезира реч по десетки канали едновременно. Ег, 2006, бр. 117, 6. синтезирам се страд. Днес природата на хормоните е в проучване и някои от тях можеха дори лабораторно да се синтезират за целите на физиолога или на медика. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 319. Да се анализира беше сравнително лесно. Но да се синтезира, да се получи по изкуствен път това чудно съединение, се оказа съвсем невъзможно. К, 1963, кн. 7, 3. Много по-лесно е да се синтезират звукови ефекти в студиото, отколкото на място при външни снимки на филм или при театрални постановка „на живо“. С. Лазаров, ЕМС, 63.
СИНТЕЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Само мн. За отделни същности, явления – обединяваме се в едно цяло. В диалектическия модел на развитие конфликтите възникват между единици, защитаващи противоположни тези. Вследствие на сблъсъка двете противоположни гледни точки се синтезират в една, която в процеса на времето се оформя като нова теза за следващия цикъл на диалектическа прогресия. С. Илиева, ЛОР, 83. Както в „На Острова на блажените“, така и тук [в „Кървава песен“] Славейков многократно съживява мотива за преминаването на „отвъдний бряг“. В него се синтезират пластове от героиката на Ботевата поезия и Ницшевия философски опус. Г. Тиханов, ЖС, 210-211.
2. Биохим. Образувам се в резултат от синтез (в 6 знач.). Албуминът представлява 60% от общия белтък в серума. Синтезира се почти изцяло в черния дроб. В. Джурков и др., А, 32. Протеините са главната съставна част на клетката. По тази причина съвсем уместен е въпросът как се получават или синтезират протеините в клетката. Р. Райчев, НКД, 7. Той [интерферонът] се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. УД, 1983, бр. 48, 8.
– От нем. synthesieren.