сирома̀шки - множествено число, нечленувано сирома̀шкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сирома̀шкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сирома̀шка - единствено число, женски род, нечленувано сирома̀шката - единствено число, женски род, членувано сирома̀шко - единствено число, среден род, нечленувано сирома̀шкото - единствено число, среден род, членувано сирома̀шките - множествено число, членувано
- 1. сиромашки
- - Сиромашко лято
СИРОМÀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който няма достатъчно материални средства; беден. Противоп. богат.
Искра, най-малката и най-сиромашката ученичка от отделението, бръкна под чина, измъкна китка чимшир и я подаде. Г. Караславов, ОХ, 230. Въобразете си, че в Сливен живее едно сиромашко семейство. Главата на това семейство оре, копае, работи ангария, коси и носи на гърба си турските заптиета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 106-107. Наставникът ще има да се грижи за ученика не само докато е в училището, а ще гледа да проникне и в неговия дом, за да подаде ръка на бащата и майката. Той няма да се отвращава да посети и най-мизерната колиба, да стои при леглото и на най-сиромашкото болно дете. УП, 1903, кн. 8-9, 305. // Остар. За държава, град, село и др. – който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен; беден. Възможни ли са в една сиромашка страна, при толкова жалка беднотия, такива хора, чието съзнание е заето единствено от изкуството! ЛМ, 1969, кн. 5, 104. Понеже сега се минаха бюджетите и има общини сиромашки, то както сме давали на сиромашките села и градове за поддържание на училищата им, трябва да предвидим в държавния бюджет една сума най-малко от 200 000 лева, за да можем да помагаме на бедните общини. СтД III, 218. По време на дебатите лично премиерът Стамболов се изказва в подкрепа на предложението сумата за добавъчното възнаграждение да се предвижда в държавния бюджет, „защото може да се случи да има сиромашки енории, дето не могат да поддържат свещениците си“. ГСБЗВ, 45. От разсипничеството на тоя крал тънката и сиромашка пруска държавица била натоварена с тежки данъци. Д. Манчев, КВИ (превод), 111.Виж повече2. Разг. Който се отнася до сиромах (в 1 знач.); бедняшки. Списанието [„Ступан“] привлича автори на статии по общи теоретически въпроси като земеделските дружества, домашната хигиена, мисли върху човешкото развитие, сиромашкия въпрос или борбата между богатите и сиромасите. А. Кондукторова и др., ЕО, 7-8. През всичката си битност като офицер той ежемесечно отделял повече от половината си платка, която пращал на майка си, за да облекчи сиромашкото ѝ положение. Д. Мамарчев, П, 79. Като ни насипаха чорба в канчетата, аз направо я лиснах. Не остана дори да я опитам. Ама такъв е сиромашкият късмет, веднъж ще дойде на крака, пък ти от простотия вземеш, та го хвърлиш през рамо. П. Вежинов, ВР, 203-204. Колко ли години не се бяхме виждали, след като ветрищата на сиромашката ми участ ме вейнаха като трепетликово листо по друмищата на чужди свет? О. Василев, ЖБ, 42. Сиромашко тегло. Сиромашко потекло.
3. Разг. Който е на сиромах, принадлежи на сиромах (в 1 знач.); бедняшки. Противоп. богаташки, богатски. – Вие, гражданите, се жените със зестри. Вие търсите моми с пари. Нима ти ме мислиш за такава? Сиромашка щерка съм. Имам само две голи ръце... Н. Попфилипов, РЛ, 74. Сиромахът сложил софрата насред стаята. Рекъл на жена си: – Довечера ще поканя чорбаджията и всички големци да видят какво чудо имам. Щом мръкнало, надошли първите хора в сиромашката къща и се огледали: нито огън, нито печка, нито готови яденета. А. Каралийчев и др., ПБН I, 48-50. – Не е хубаво да се краде, деца. И още по-лошо е да се отяда сиромашкият хляб. А. Страшимиров, А, 229. – Какво се чудите, братя. Това е сиромашко злато! От потта и труда на сиромасите е изкарано. За сиромасите съм го донесъл! Ран Босилек, Р, 122.
4. Разг. Който е характерен за бита на сиромах, свързан е с бита на сиромах (в 1 знач.); бедняшки. Противоп. богаташки, богатски. От слабото побутване тя [вратата] сама се отвори и пред очите на Трънчев се представи една скромна гледка на сиромашка трапеза: в една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак, което изпущаше пара. Ив. Вазов, ДШ I, 118. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето. От предната вечер почти нищо не бяха туряли в уста и сега тая сиромашка вечеря им се видя като царска трапеза. Д. Спространов, С, 23. Погледът на Гергин се плъзна по одимените, отдавна неваросвани стени на стаичката, по сиромашката мебел. Ем. Манов, ДСР, 149. Ленко потрепера и се хвана за челото. Той не искаше да си представи как малката кирпичена къщичка ще пламне заедно със сиромашката покъщнина и как страшните жандармеристи ще подберат ония стари хора. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 191.
5. Разг. Който се състои от бедни хора, сиромаси; бедняшки. Противоп. богаташки. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. – Ти видял ли си война да се провежда само от генерали? Те са назад скрити, а ние, бедните, сме войската – там на първа линия. Разбра ли ме? Трябва да вярваш, че в тези дълги, големи сиромашки редици ние ще си намерим нашето отвоювано място и достойно ще се чувстваме на него. Г. Петров, КБ, 74. А ти ме, бае, не даваш, / не даваш. Че е Никола сиромах, / сиромах. От сиромашко колено, / колено. А я съм болярка. Нар. пес., СбВСтТ, 229.
6. Разг. Който е населен с бедни хора, със сиромаси. Противоп. богаташки, богатски. Сиромашкото някога село Бухово отдавна се превърна в спретнато миньорско селище, което през 1974 г. беше обявено за град. Ив. Панайотов и др., ТМ, 52. В една сиромашка махала към края сред дребни занаятчии, сарачи и кожари живееше Костадинов родственик, преселник от Пенека. Наричаше се Тодор. Г. Томалевски, МЧ, 245. От царския палат до най-сиромашката катуна всички бяха пламнали от трескаво нетърпение. Девойки бързаха да ушият за панаира най-хубавите си руби, да извезат най-пъстрите си кърпи. Ф. Попова-Мутафова, СЧ, 232. Друга една библиотека, отворена на 12 октомврий 1892 г. в най-сиромашкия квартал, са отворили на свои средства бедните от квартала. БСб, 1894, кн. 1, 75.
7. Прен. Разг. Обикновен, прост, скромен. На мястото, дето е паднал убит, е издигнат сиромашки паметник от почитателите му с надпис: „Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук падна убит от наемни убийци поета писател Алеко Константинов на 11 май 1897 г.“. Б. Пенев, АК, 53. Гледката към залеза е по-сиромашка, вижда се само едно море от покриви, полегати и плоски, но все пак оттам иде хубава светлина. Направо от небето. А. Гуляшки, Избр. пр I, 1984, 221. Аз нямаше какво друго да му поднеса, та му поднесох една хубавка китка полски цветя, които събрах в зори. Моята китчица беше много сиромашка работа; но добрият ми бащица се зарадва на подаръка. Д. Бръзицов, ИЦС (превод), 33. За малко наивния Беню Цонев всеки, който можеше да напише сносен куплет, беше поет. Той сам на младини писал стихове – твърде сиромашки. С, 1975, кн. 10, 100.
8. Прен. Разг. Който е недостатъчен, в по-малко количество, отколкото трябва; оскъден. Сега те са се примирили вече със съдбата си и изглеждат предоволни, когато някой им подхвърли сиромашкото възнаграждение. Св. Минков, ДА 1943, 118. Дрипава нощ се блъска в сиромашката светлина на уличните лампи. М. Вълев, НК, 151. Възмутен от грубото отнасяне, на което беше подложен, принцът продължаваше да се бори отчаяно за свободата си. Тогава Джон Канти изгуби целия си сиромашки запас от търпение и свирепо смахна по него с дебелата суровица. В. Йорданов, ПП (превод), 47.
9. Разг. Който буди съжаление, състрадание; беден, клет, сирашки, сиротен. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456. Буйна радост се носи над измъчената поругана и сиромашка Добруджанска равнина. Навсякъде по пътищата пеят каруци, плющят знамена, свирят гайди и гъдулки. А. Каралийчев, ПГ, 175. Сам той [немецът] влезе между конете и избра най-добрият и младият, извади му седлото и няколко души са обесиха на вратът му. Сиромашкото животно рухна на земята и изпъшка болезнено. Ст. Заимов, М 1895, 112.
10. Остар. Понякога с предл. от, с. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части; беден. За жалост, операта беше така окастрена, съкратена и сиромашка с ефекти, щото изгуби половината от прелестта си за ония, които са имали щастието да присъствуват на тая опера в някои от европейските театри. Ив. Вазов, Събр. съч. XX, 1979, 192. В Коприщица няма плодовита земя – само камъне, пясък и гнила; но както са види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Коприщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Средня Азия и да е оскъдна от растения, не е много сиромашка от животни. Дори и по широките песъкливи пространства се намират животни, между които начело идат гадовете (влечуги). Й. Груев и др., УГ (превод), 24.
11. Прен. Остар. Който е ограничен, недостатъчно развит, беден по форма и съдържание. Днес, при другото, нам трябат още в езика ни думи нюанси, думи полутонове, немотията от които прави така гола, сиромашка, лишена от деликатни движения нашата поетическа реч. Ив. Вазов, Събр. съч. XI, 1977, 401. В своята есеистична проза той [Пенчо Славейков] достигна високи постижения като интерпретатор на чужди литератури. Без неговия знаменит сборник „Немски поети“ нашата представа за немската литература щеше да бъде извънредно сиромашка. З. Петров, ИБЕ, 7. Не е възможно да се допусне, че на такива противници един Василий II няма да отговори на насилието с насилие, на удара с удар. Само че историците, чиито съчинения са могли да стигнат до нас, са се въздържали да ни съобщят нещо по това в своите осакатени и сиромашки къси повествувания. Д. Митов и др., ЦС (превод), 50. По размер той [новият учебник] е, речи, много по-малък от повечето учебници по този предмет, що има в нашата още много сиромашка учебна историческа литература. УП, 1896, кн. 10, 1099.
12. Като същ. сиромашкия<т> м., сиромашката ж., сиромашкото ср., сиромашките мн. Диал. Човек, който буди съжаление, състрадание; клетник, сиромах. – Колко е мръсен [глухонемият]! – отвърна се веднъж малката снаха. – Мръсен е ами! – кипна Азлалийката. – Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога – кой да го опере и постегне? Г. Караславов, СИ, 45. – Кого жалиш, лельо? Кажи ми! Да не е мама! Жената прегърна детето и заплака: – Нищо, Гунке, нищо чедо, не плачи. Нея, сиромашката, Господ си я прибра. Г. Райчев, ЗК, 142-143. – Защо трепере малката? – попита някоя. – Студено му е, па и уморено е. Посред нощ сме тръгнали. – Ами защо си го повела, сиромашкото? – Харизвам го, жени, харизвам го. Сираче остана, без майка, без баща, няма кой да го гледа. Елин Пелин, ПР, 523.
◊ Сиромашко лято. Разг. Последните топли дни в късна есен, които настъпват обикн. след Димитровден; циганско лято. Отминаха последните дни на сиромашкото лято – кротки, безоблачни, изпълнени с меката топлина на тлеенето, с последните слънчеви ласки. Есенни дни, на които понякога хората се радват повече, отколкото на пролетта. Ем. Манов, ДСР, 237. Над земята затрептя слънцето на сиромашкото лято. А. Каралийчев, ЛС, 65.
– Друга (остар. и диал.) форма: сирмàшки.
СИРОМÀШКИ нареч. Разг. 1. Като сиромах; бедно, бедняшки, сиромашко. Противоп. богато, богаташки. Ето, ти не можеш да разбереш живота на Христа. Защо този способен, умен, даровит момък се отрича от бъдеще, богатство и слава, за да живее най-сиромашки, най-отрудено. Ф. Попова-Мутафова, ХБ, 10. Тя беше жена на средна възраст, забрадена с кърпа и сиромашки облечена. Ив. Вазов, Съч. XI, 127.
2. Недостатъчно, оскъдно; бедно, сиромашко. Тя се беше преместила от метоха в една училищна стая, скромно и сиромашки наредена. Ив. Вазов, Съч. XXII, 76. Начело на тая интелигенция винаги са стоели истинските народни свещеници и учители – тия сиромашки възнаградени за трудът си скромни дейци. ВР, 1897, кн. 9, 296.