скъ̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време скъ̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време скъ̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време скъ̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време скъ̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време скъ̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време скъ̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение скъ̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение скъ̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀твайки - деепричастие скъ̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие скъ̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие скъ̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие скъ̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие скъ̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие скъ̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие скъ̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
скъ̀твам, -аш, несв.; скъ̀там, -аш, св.,
прех. Диал. 1. Слагам нещо грижливо някъде на сигурно място. Тя скъта писмото до новите си дрехи и от време на време затваряше се в гостната, гледаше писмото, четеше го. Г. Караславов. 2. Отделям настрана; спестявам. В града имаше къща, живееше на широка нога, беше успял, както се вижда, и да скъта бели пари за черни дни. Йовков. Колко се труди майка му, дано скъта някоя и друга пара, че да му купи плат за ново палтенце, ала не смогна. А. Каралийчев. скътвам се, скътам се страд.Виж повече