ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: сла̀дко - Наречие

Форми:

сла̀дко -

Основна форма: сла̀дко - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

сла̀дко - единствено число, нечленувано
сла̀дкото - единствено число, членувано
сладка̀ - множествено число, нечленувано
сладка̀та - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 апетитно - вкусно - сладко
2 сладко (разг.) - красиво - хубаво - готино (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 сладко - горчиво
2 сладко - кисело

Резултати от: Речник на българския език

слàдко, мн. сладкà, ср. Гъсто сварени с много захар плодове, листа от някои цветя и др.
Угости ме с вишнево сладко и накара едно от децата си да издекламира едно мое стихотворение. Вазов. Майка ми умееше да приготовлява такива сладка, от които човек, ако вкуси, никога няма да забрави вкуса им. Ив. Мартинов. Сладко от череши. Сладко от рози. Сладко от портокалови кори. □ Бяло сладко — сладко, приготвено само от захар. До вратите са насядали старите със зетьове и снахи и се черпят с бяло сладко, потопено в студена кладенчова вода. К. Константинов.

слàдко. Нареч. от сладък; вкусно, приятно, хубаво. Макар да беше уморена, Велика не яде сладко. Струваше ѝ се, че дъвче трева, а не хляб. К. Петканов. Детето спеше сладко. Да ти е сладко!
Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

с`ладко ◊ Бяло сладко. Вж. бял.