случа̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано случа̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член случа̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член случа̀йна - единствено число, женски род, нечленувано случа̀йната - единствено число, женски род, членувано случа̀йно - единствено число, среден род, нечленувано случа̀йното - единствено число, среден род, членувано случа̀йни - множествено число, нечленувано случа̀йните - множествено число, членувано
1 случаен - непреднамерен - непредумишлен - неумишлен 2 неволен - случаен - непреднамерен (книж.) - непредумишлен (книж.) - неумишлен 3 случаен - произволенВиж повече
случàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. 1. Който се е появил, възникнал без предварително обмисляне и организиране; непредвиден, неочакван.
Книгата ми вътрешно представлява едно органическо цяло, а не случайна сбирка. П. П. Славейков. Тази покана като че беше случайна, подхвърлена ей току-така, в разговора, но скоро стана ясно, че Олга отнапред беше мислила за това. Г. Караславов. Говореше се, че изборът не е случаен. Д. Добревски. Случаен успех. Случайни гости. Случаен разговор. || Непреднамерен, неволен, несъзнателен. То не беше случаен изблик на млада душа. Вазов. Струваше му се, че всяка случайна дума на Тороманова може да му подскаже нещо интересно и да го насочи на важна следа. П. Вежинов. Случайна грешка. 2. Който се появява само понякога, от време на време; временен. Противоп. постоянен. Рядко случайна усмивка озаряваше облака по тая сурова физиономия. Вазов. Изглежда между тях няма нищо сериозно. Случайно, временно увлечение. Стаматов. Случаен посетител. Случайни срещи. □ Случаен човек — неизвестен или неподходящ за дадена работа човек. Стана ми ясно, че тоя човек не ще да е случаен, макар да не разправяше много за личните си преживелици. Кр. Григоров.Виж повече