смо̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време смо̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време смо̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време смо̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време смо̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време смо̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време смо̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време смо̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време смо̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време смо̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време смо̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време смо̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение смо̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение смо̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие смо̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие смо̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие смо̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие смо̀гвайки - деепричастие смо̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие смо̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие смо̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие смо̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие смо̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие смо̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие смо̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие смо̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие смо̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
смòгвам, -аш, несв.; смòгна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Успявам, сполучвам да направя нещо. Помъчи се да прибере жътвата си със свои хора, но не смогна. К. Петканов. Въкрил не смогваше да отговаря на въпросите, които се сипеха. Г. Караславов. Ще смогне ли да се справи с трудностите? Кр. Григоров. 2. Успявам да постигна, да извърша нещо; справям се. Всичко, всичко ще се нареди в този свят Над едно само човек няма да смогне и няма да нареди — над сърцето, когато пламне от севда. П. Ю. Тодоров. Я вземи, че прибери малко, че Златка е самичка и не може да смогне на всичко. К. Петканов. Два гатера ще пусна в новата дъскорезница Чарковете не могат вече да смогнат. Кр. Велков.Виж повече