со̀бствен - единствено число, мъжки род, нечленувано со̀бствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член со̀бственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член со̀бствена - единствено число, женски род, нечленувано со̀бствената - единствено число, женски род, членувано со̀бствено - единствено число, среден род, нечленувано со̀бственото - единствено число, среден род, членувано со̀бствени - множествено число, нечленувано со̀бствените - множествено число, членувано
- 1. собствен
- - Издига ме/издигне ме в собствените ми очи
Виж повече- - Издигам се/издигна се в собствените си очи
- - Израствам/израсна в собствените си очи
- - Копая си гроба и копая собствения си гроб
- - Мисля със собствената си глава
- - Мисля със собствения си мозък
- - На собствен <ия си> гръб
- - Пораствам/порасна в собствените си очи
- - Пържа се в собственото си масло
- - Раста в собствените си очи
- - Гарантирам със собствената си глава
- - Не светя със собствена светлина
- - Чух със собствените си уши
- - Наричам/нарека нещата със собствените им имена
- - Не светя със собствена светлина
- - Падам/падна в собствените си очи
сòбствен, -а, -о, прил. 1. Който е лично законно притежание на някого, който се владее от някого; свой.
Шабленецът беше в миналото комисионер на чифликчиите, имаше си и собствено дюкянче за манифактура. А. Гуляшки. Той имаше собствена къща с широк двор, с овощна градина и с лоза пред къщата. Г. Райчев. 2. Който е свойствен, присъщ само на някого; лично свой. У него се събуждаше вярата в собствените му сили. Йовков. Имаше и една осветена от времето патриархална власт, която поддържаше реда и сговора, управляваше и съдеше по свои собствени закони. Йовков. Собствено мнение. 3. Който естествено принадлежи на някого. Дясната му ръка цяла бе окървавена от собствената му кръв. Вазов. Той видя отново света и разбра колко хубости има в него колко сладко е да носиш собствената си глава върху шията си. Елин Пелин. С какъв радостен трепет тя ще очаква да се убеди със собствените си очи. Вазов. Граф Уголино, за да не умре от глад, беше изял собствените си деца. Вазов. 4. Който е предназначен лично за някого. Насреща пълзи новата окопна линия. Ние сме я копали с неясното чувство, че сме копали собствения си гроб. Л. Стоянов. □ Собствено име — име, дадено на отделно лице, животно, географски обект, организация и под. Със собствени усилия — без чужда помощ.Виж повече